Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Много по-късно откри дълбоката й омраза към всичко японско. Но тогава вече нищо не можеше да се направи.
През есента на 1946 година американските субсидии за Япония най-сетне бяха прекратени. Икономиката реагира светкавично и почти престана да функционира, тъй като бавното й възстановяване се дължеше единствено на тези субсидии.
Голяма част от членовете на правителството изпаднаха в паника, прогнозите сочеха, че икономическият срив ще настъпи най-късно през март 1947-а. Помощите бяха спрени в момент, в който японските резерви от суровини и материали бяха на нулата, вносът беше незначителен и страната беше изправена пред сериозна криза поради недостиг на въглища. Казано с други думи, Япония нямаше да произвежда нищо. По простата причина, че й липсваха суровини.
Две седмици преди Деня на благодарността министър-председателят Шигеро Йошида свика спешно заседание на най-близките си помощници за търсене на изход от кризата.
Пет от шестте члена на Комисията по въгледобива бяха от Министерството на търговията и промишлеността — най-мощната бюрократична единица в Япония още от създаването си през 1925 година — или от Министерството на външните работи, в което имаше отлични икономисти. Изключението се наричаше Дзен Годо. Наскоро го бяха назначили за вицепрезидент на Националната банка и беше доста по-млад от останалите.
Това обаче съвсем не му попречи да бъде инициатор на стратегията, възприета и от останалите членове на правителството. Той беше човекът, очертал приоритетните области за развитие на икономиката, които трябваше да изиграят ролята на локомотив и за всички останали. Без рязък скок в производството Япония няма да бъде в състояние да изхранва собственото си население, твърдеше той.
Образованието на Годо беше отлично. Завършил със златен медал престижния токийски университет Тодай през 1939 година, той беше започнал работа в Министерството на вътрешните работи заедно с още петдесет и шест млади юристи, разпределени там. Именно в това се състоеше и разликата между тях и хилядите абсолвенти, които бълваха останалите висши учебни заведения на Япония.
Годо и малка група избраници преминаха курс на специално обучение, след което бяха пръснати из цялата страна. Годо получи назначение в Управителния съвет на токийската градска полиция.
По-късно, според сведенията на Силвърс, Годо бе станал началник на „Токо“ — идеологическата полиция. Това подразделение било създадено специално за борба с антимилитаристично настроените елементи в цялата страна, правителството искало да се застрахова стопроцентово срещу създаването на нелегални движения и саботажни групи. За такива елементи били считани комунистите и техните симпатизанти.
Офицерите от „Токо“, поради характера на своята дейност, се радвали на почти неограничена власт. Били в състояние да вършат каквото пожелаят, отговорността им пред по-висшестоящите била напълно формална. Назначавали ги директно от Токио, областните полицейски шефове нямали правото нито да ги уволняват, нито дори да им налагат наказания. На практика ставало обратното — човекът на „Токо“ давал заповеди, а полицейските шефове ги изпълнявали.
Най-добрите бивши офицери на „Токо“ — такива като Дзен Годо, се възползвали от широките си връзки във всички етажи на властта и отлично се подготвили за наближаващата капитулация на Япония. И след войната, за разлика от много други служители на властта, тяхното положение станало още по-добро. В качеството си на вицепрезидент на една от трите държавни банки Дзен Годо се превърнал в една от най-могъщите фигури на следвоенна Япония. Той бил сред тези, които определяли новата икономическа политика и отпускали щедри държавни заеми на определени компании. Съответно тези компании станали напълно зависими от банките и изпълнявали всички техни инструкции. Банките постепенно концентрирали в ръцете си цялата икономическа власт и на практика се превръщали в наследници на мощните „дзайбацу“ — традиционните семейни търговско–промишлени конгломерати. Скоро в ръцете им попаднали всички концерни, които имали шанс да вдигнат на крака следвоенната икономика на страната.
Дзен Годо притежаваше и още едно важно за всеки японски бизнесмен качество — владееше безупречно „канрьодо“ — изкуството на бюрокрацията. То се усвоява толкова трудно, колкото и всяко от традиционните бойни изкуства — например айкидо (изкуството на ръкопашния бой) или пък кендо (изкуството на боя със саби).