Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Дзен Годо никога не споменаваше името на другата си дъщеря Окичи, напуснала ги завинаги.
— Ще открия кой е убил Арисава Ямамото — тръсна глава Мичико. — Разбира се, ако наистина е убит… Какво трябва да правя, след като разкрия самоличността на убийците?
Дзен Годо дълго мълча. Трябваше да обмисли внимателно своето отмъщение.
Вечерта, в която Филип направи предложението си на Лилиан, тя пееше. Заляна от ослепителните лъчи на прожекторите, стройната й фигура и вълнуващият й глас докараха публиката до екстаз. Публика, състояща се предимно от млади момчета, малко над осемнадесетте… Това, което им предлагаше Лилиан, беше далеч повече от сексуална символика. Беше пропито от естественото й поведение, влиянието му беше неудържимо. Заковали очи в нея, момчетата слушаха песните, без да вникват в съдържанието им. Не беше и необходимо. Тя им напомняше за дома, тя не се страхуваше да бъде близо до тях, да ги докосва дори…
Но при Филип нещата бяха на друга, коренно различна основа. Вече няколко пъти беше опитал да получи близостта й, но безуспешно. Беше нежен, внимателен, очевидно влюбен, но тя отказваше да го допусне до тялото си. Въпреки че часове наред се галеха и целуваха, плътно притиснати един до друг.
— Никога досега не съм била с мъж… — призна накрая Лилиан и опря длан в гърдите му. — Затова искам това да стане по специален, много специален начин…
— Нима чувствата ни не са специални?
— О, да — съгласи се тя. — Винаги съм мечтала за такава любов… Още като малко момиченце си представях как трябва да бъде… Но нито една от другите ми мечти не се сбъдна, Фил… Това е последният ми шанс, затова искам да стане точно така, както съм си го представяла… — клепките й овлажняха: — Ти си първият мъж, за когото съм готова да се откажа от тази мечта… Ако настояваш… — тялото й беше плътно притиснато в неговото, езикът му беше далеч по-красноречив от думите. И той му казваше: „Недей, не го прави, моля те!“
И той не го направи.
Вместо това я помоли да се омъжи за него. Нещо, за което тя беше мечтала, разбира се.
Дзен Годо имаше три деца от съпругата си, която вече не беше жива. От тях му остана само Мичико. Винаги му беше трудно да мисли за Окичи, другата си дъщеря. Със сина, Тетцу, работата беше по-друга. Той беше фанатичен привърженик на войната, винаги я беше считал за божествения вятър, от който ще се роди новата, блестяща и по-могъща от всякога Япония.
И съответно се беше отдал на тази идея. Последните три години от живота си прекара в лагерите за обучение на пилоти камикадзе. Дзен Годо все още носеше в душата си предсмъртните строфи на своя син:
Ямато беше древното, поетично име на Япония, същото име носеше и специалната военновъздушна част „Токотай“, в която служеше Тетцу. Умря на двадесет и две години.
Тетцу сляпо вярваше в „Шококумин“ — децата на новоизгряващото поколение. Често цитираше на баща си думите на героя от войната вицеадмирал Ониши, превърнали се в легенда: „Божественият вятър ще се пробуди от чистотата на младостта.“ Момчето живееше единствено с идеята за „ямато-дама-шии“ — извисяването на японския дух. В последните дни на войната, когато отчаянието изпълваше атмосферата с плътността, с която я изпълваха американските бомби, много хора започнаха да вярват, че „ямато-дама-шии“ е онова единствено оръжие, което може да донесе победата.
Дзен Годо често ходеше в семейната гробница и палеше ароматични пръчици. После усърдно се молеше за своите мъртви, опознавайки до дъно агонията на недостижимите идеали.
Когато мислеше за неосъществимите мечти и екзалтираното поведение на „ямато-дама-шии“, пред очите му неизменно се появяваше лицето на Козо Шина. По това време Шина беше един от най-влиятелните министри в МТП, Министерството на търговията и промишлеността. Благодарение на неговите машинации това министерство успя да запази, а дори и да разшири, изключителното си влияние в бюрократичното управление на следвоенна Япония. Шина беше ръководител на група фанатични и предани на традициите висши чиновници, които направиха немалко за новия образ на държавните институции.
Шина работеше всеотдайно, а често дори фанатично за авторитета на новото МТП. Заобиколил се с внимателно подбрани чиновници от бившето министерство на военните доставки, които, подобно на него самия, бяха с висше военно образование, той направи всичко възможно да им осигури широко поле на работа. Възползвайки се от суматохата през първите дни и седмици на американската окупация, Шина успя да прочисти досиетата на всички свои сътрудници. В резултат тези хора станаха недосегаеми за военните трибунали и съзнаваха, че дължат честта, а вероятно и живота си, именно на Шина.