Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Разбира се, ние не притежаваме преки доказателства за това. Но самият факт, че военните трибунали не могат да отправят обвинения срещу нито един от ръководителите на военно–промишления комплекс, говори ясно за добрите резултати от тяхната работа. От всичко това следва логичното заключение, че често ни е трудно, а дори и невъзможно, да предадем на съд виновниците за милитаризацията на страната… От материалите в тези папки ще научите имената и точния брой на престъпниците, които трябва да бъдат елиминирани. Нито ние, нито японският народ, имаме право да проявяваме снизхождение към военнопрестъпниците, които всячески се стремят да се интегрират с новото общество на следвоенна Япония. Онова общество, което трябва да изградим тук по поръка на нашия президент. И това се отнася с особена сила за онези престъпници, които все още са недосегаеми за военните трибунали.
Силвърс извади лула и кожена торбичка с тютюн.
— Понякога демократичните процеси се нуждаят от известна… хм… неконвенционална подкрепа — промърмори той и дръпна ципа на торбичката. — Въпросните индивиди не могат да бъдат отстранени по общоприетата, известна на цялото общество процедура… Което означава, че трибуналите са безсилни.
Чашката на лулата беше натъпкана с тютюн, запалката щракна, ароматни кръгчета дим се издигнаха във въздуха.
— И тук на сцената се появявате вие. Ще ликвидирате набелязаните в списъка индивиди. Всяка операция трябва да носи белезите на нещастен случай.
Филип обмисли чутото и бавно вдигна глава:
— Мога ли да попитам защо трибуналите са безсилни по отношение на въпросните индивиди? Правосъдието несъмнено би било в състояние да ги накаже, ако те наистина са били военнопрестъпници.
— Други въпроси? — отвърна Силвърс и отправи поглед в тавана.
— Дайте да говорим по същество — намеси се Джонас. — Нека си представим истинското и вероятно съвсем банално състояние на нещата. Само така ще съумеем да открием логиката в действията на бюрокрацията. Хората от тези списъци положително продължават да упражняват своето влияние над правителството. И ни засипват с онзи вид мръсотия, която няма как да извадим на повърхността…
Филип разгърна папката и започна да чете:
— Арисава Ямамото, Щигео Накаима, Дзен Годо… — вдигна глава и попита: — Мога ли да знам по какъв критерий са били подбрани тези имена, след като сам признавате отличната работа на японската бюрокрация за заличаване на следите?
Полковник Силвърс пуфкаше с лулата си и с интерес наблюдаваше кръгчетата дим, които се виеха към тавана. След секунда сведе очи към посетителите си и твърдо изрече:
— Пристъпете към изпълнение на заповедта, господа! Действайте в строго съответствие с инструкциите!
Филип трябваше да благодари на ЦРГ за своята женитба. С Лилиан Хадли се запозна именно в Токио.
Това стана в края на декември 1946 година. Двамата с Джонас започваха втория месец от престоя си в Япония. Цял следобед валя и нощта беше чиста. Подходящо време за коледната програма, която пътуващите американски артисти щяха да изнесат пред окупационните части.
Лилиан застана в кръга на прожекторите с блестящ микрофон в ръка, зад гърба й тъмнеше големият оркестър. Филип трудно можеше да изрази общата сила на впечатлението, което му направи тази жена. Гласът й беше ясен и чист, но все пак оставаше някак незабележим в сравнение с общото й излъчване. Голямата й дарба беше начинът, по който осъществяваше контакт с публиката. Очевидно страшно й харесваше да бъде център на вниманието на над двадесет хиляди войници. Това личеше от самото й пеене, от начина, по който се навеждаше да докосне нечия ръка, да погали друга буза… Беше стопроцентова американка, момичето на съседите, което някак изведнъж се появява на корицата на нашумяло списание… С две думи — тя напомняше за дома, за приятелите и близките. И всички се влюбиха в нея.
Филип също. Впил очи в стройната фигура на сцената, той си даде ясна сметка къде се намира и колко дълго е било отсъствието му. Не само от дом, град и родина, а и от всичко, което означаваше нормален живот. Обзе го онзи остър пристъп на носталгия, който кара емигрантите да проливат по някоя сълза в чашата с уиски и да скачат да се бият с първия срещнат.