Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Внимателно плъзна встрани рамката на прозореца от оризова хартия. Пристъпи в спалнята на Накажима, полагайки крака точно един пред друг. Чорапите му позволяваха да усеща рогозката под краката си и чувствително увеличаха стабилността му. Тъмнината в помещението беше смекчена от запалените свещи под ритуалните транспаранти в градината. Така Накажима помагаше на семейните духове, в случай че решат да му направят неочаквано нощно посещение.
Но тази вечер беше решил да го посети друг, съвсем различен дух.
Светлината беше достатъчна, Филип видя тялото на Накажима, кротко изпънато под одеялото. Придвижи се безшумно по татамито, спря зад главата на домакина и бавно коленичи.
Накажима лежеше по гръб. Филип се пресегна и внимателно повдигна чаршафа. Започна да го усуква, превръщайки го в дебело въже, после го вдигна на сантиметър от лицето на спящия.
Изправи се на крака, пое дълбоко дъх и с цялата си сила стовари усукания чаршаф върху лицето на Накажима. Притисна двете му страни с коленете си и ръцете му останаха свободни. Накажима приглушено изкрещя, тялото му се изви нагоре. Ръцете му се насочиха към възглавницата, сякаш искаха да открият нещо от особена важност. Оръжие? Филип погледна надолу. Не, някакво късче хартия. Отново съсредоточи вниманието си върху жертвата.
Краката на Накажима започнаха да ритат, петите шумно блъскаха в натъпкания със слама дюшек. Тялото му се гърчеше в отчаян опит да се освободи, никак не му се искаше да каже сбогом на живота.
Филип усили натиска и зачака края. Пръстите на Накажима конвулсивно смачкаха листчето хартия, което бяха сграбчили. После бавно се отпуснаха, ръката безсилно увисна. Филип повдигна дебелото въже от усукания чаршаф и надникна в безизразните очи под него.
После, бавно и внимателно, разгъна чаршафа, приглади го с ръце и го остави в положението, в което го беше заварил. Вече се извръщаше да си върви, когато очите му попаднаха на листчето хартия до ръката на мъртвеца. Защо беше посегнал именно към него в последния си миг? Толкова ли е важно? Сякаш искаше да го скрие, или пък да го унищожи…
Наведе се и издърпа хартията от вкочаняващите се пръсти. Пристъпи към прозореца и започна да чете йероглифите.
Беше писмо, което Филип прочете два пъти един след друг. Изпита чувството, че някой го е залял с ледена вода. Всичките му съмнения относно целите на задачата, която им бяха поставили, изведнъж изскочиха на повърхността на съзнанието му. Какво направих, Господи, безмълвно се запита той.
Натика писмото в джоба си и напусна къщата. Скрит в листата на дърветата, невидим кос лееше нежните си трели.
Миниатюрните свещички под ритуалните транспаранти продължаваха да примигват, оризовата хартия на вратата меко проблясваше…
На следващия ден Лилиан и Филип се ожениха. Времето беше хладно и ясно, влажната задуха на отминалата нощ беше прогонена от силен северен вятър. Откъм руините на Сумида долиташе боров аромат, примесен с миризмата на изгоряло. Като някакъв символ на миналото, преживяно от изстрадалата страна, като надежда за бъдещето.
Лилиан беше облечена в тъмносиньо костюмче. Венчална рокля беше немислима, тъй като никъде в страната нямаше тюл и дантели. Но на главата си носеше шапка с воалетка, която се спускаше над горната част на лицето й и го правеше почти невидимо за хората, поканени на церемонията. Вървеше бавно, стиснала ръката на баща си.
Генерал Хадли, едър хубавец с посребрени мустаци и розови бузи, беше облякъл най-новата си униформа. „Обувките му са толкова излъскани, че мога да се оглеждам в тях, докато си слагам вратовръзката“, помисли си Филип.
Съпругата на генерала — дребна и стегната жена на средна възраст, се разплака на глас, когато Лилиан каза своето „да“. Генералът, седнал до нея на първия ред с ръце в скута, беше неподвижен като статуя. По нищо не личеше дали се вълнува от церемонията.
Но на банкета след това той се приближи до Филип и енергично разтърси ръката му:
— Моите поздравления, синко. Гордея се, че ставаш член на семейството ми — забелязал недоумението върху лицето на Филип, той избухна във весел смях. — Да не мислиш, че не съм направил необходимите проверки? Още когато разбрах, че се виждаш с детето ми, наредих да ти направят такова пълно разследване, че сега мога да ти кажа дори колко често переш жокейските си панталони!
Поведе Филип към един от тихите ъгли на залата и понижи глас:
— Двамата с Джонас Самартин сте свършили чудесна работа в Тихоокеанския регион. А сега тук, в Япония, продължавате да изпълнявате дълга си… Бъди спокоен, зная точно каква е задачата ви в момента. Тя едва ли ще ви донесе обществено признание, затова искам да подчертая, че всички ние — отговорните фактори на окупационната власт, високо я ценим.