Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Документът Катей (Книга 1)
Документът Катей (Книга 1) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Документът Катей (Книга 1)

Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:

„Нинджа“, „Заговорът“ „Черно сърце“, „Мико“…
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 122
Перейти на страницу:

Японците извлякоха поука от тежките унижения, на които бяха подложени от окупационната армия. Особено Шина, който побесня от натрапената нова конституция до такава степен, че се закле пред боговете да отмъсти на врага.

В МТП той прибегна до услугите на системата „принцип и практика“. „Татемае“ и „хоне“. Според каноните на японската бюрокрация това означаваше провеждане на една особена, двойствена линия на поведение. „Татемае“ — принципът, се използваше при преговорите с окупационните власти. „Хоне“ — практиката, означаваща приложение на постигнатите договорености, се договаряше на четири очи между висшите японски служители и означаваше съвсем други неща.

Успехът на тази политика беше огромен. Шина се сдоби с авторитет, на който не беше се радвал дори в предвоенните години. Но не можеше да му се радва, тъй като в душата му продължаваха да бушуват унижението от военното поражение и искрената омраза към окупаторите.

Филип работеше само нощем, това отдавна вече се беше превърнало в традиция. Така беше научен, така работеше най-добре.

Джонас беше паякът, плетящ изключително сложните си мрежи. Филип слагаше последните щрихи на неговите планове, изваждаше ги от областта на теорията и ги правеше физически изпълними. А след това ги реализираше на практика. Двамата бяха великолепен екип.

Джонас избра нощта пред новолунието. Но тя се оказа толкова ясна, че Филип реши да изчака неизбежната мъгла, появяваща се над града заедно с изпаренията. Две денонощия по-късно мъглата наистина се спусна, при това толкова гъста, че дори автомобилните фарове не можеха да проникнат на повече от метър — два.

Токио все още беше полузатъмнено, осветление липсваше дори в кварталите, останали незасегнати от бомбардировките. Парковете, естествено, тънеха в непрогледен мрак.

Втората жертва в списъка им беше Шигео Накажима. Първата — Арисава Ямамото, вече замина по реда си. Зад волана на камиона, който го прегази, седеше Филип. Според разузнавателните данни на полковник Силвърс по време на войната Ямамото е бил началник на лагер за военнопленници в Минданао, получил печална слава с изключително високата смъртност на своите обитатели. Ямамото обичал лично да измъчва затворниците. Онези, които не издържали на изтънчените му похвати, просто били разстрелвани. Останалите били подлагани на адски мъчения.

Шигео Накажима беше обвинен в гавра с труповете на противника по време на битката за Окинава и разстрел на място на всички ранени пленници. Тези трупове са били ограбвани и събличани до голо, а след това кастрирани.

Досиетата на тези двамата бяха изпълнени с факти за гавра и насилие, от които на човек неволно започваше да му се повдига.

— Това не са хора, а чудовища — не издържа в един момент Джонас, а Филип мълчаливо кимна с глава.

Тревожеше се от изобилието на престъпленията, събрани в разузнавателния доклад. Също и от подробностите, с които се описваше всяко едно от тях. Трудно му беше да повярва, че такива чудовища са успели да скрият всичко от разследването на военния трибунал. Изпълни заповедта по ликвидиране на първия японец в списъка, но съмненията продължаваха да разяждат съзнанието му. Нещо не пасваше, нещо не беше наред. Сега, заел се с подготовката на втората задача, съмненията отново се появиха, още по-силни и още по-настоятелни.

Къщата се намираше в Мацугая, северно от центъра на Токио, непосредствено до парка Уено. Фасадата й можеше да се види само от непосредствена близост, добре прикрита зад буйната растителност. Филип остави колата и измина последните няколко преки пеша.

Проникването вътре не представляваше проблем. В знак на любезност той се спря на прага и изхлузи мокрите от тревата обувки. По татамите, покриващи подовете в японските домове, не биваше да се ходи другояче, освен бос или по „таби“ — традиционните чорапи с отделен палец, които наподобяваха ръкавици. Филип носеше именно такива чорапи, тъй като знаеше, че босото стъпало винаги оставя следи от мазнина и пот върху рогозките от камъш.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)