Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Концертът свърши и Филип откри, че краката сами го носят зад кулисите. Пропускът на ЦРГ беше напълно достатъчен, за да преодолее поставената нагъсто охрана. Озовал се зад кулисите, сред забързани хора в театрални одежди и покрити с дебели пластове грим лица, сред сандъци и прожектори, купища кабели и пръснати инструменти, той за момент се обърка. А после видя Лилиан.
Стоеше сама, встрани от суматохата. Царствена и някак недостъпна, тя отпиваше кафе от книжна чашка и замислено наблюдаваше хаоса около себе си. Заприлича му на някоя от онези колежански красавици, които привличат гладните погледи на всички млади мъжкари около себе си и сладко им се усмихват. Съвършени и недостъпни в своята красота. На практика не беше виждал подобна сцена, познаваше я единствено от филмите. По простата причина, че не беше учил в колеж. Фермата се беше погрижила за това. Което, разбира се, не означаваше, че образованието му липсваше. Филип винаги беше обичал да чете, за него книгите бяха онази магия, която му позволяваше да мечтае, да се откъсне от действителността, да забрави…
Без да съзнава какво точно възнамерява да направи, той пристъпи към Лилиан и й се представи.
Тя се смееше на шегите му, с удоволствие приемаше комплиментите му, постепенно преодоля първоначалното си стеснение. Не след дълго Филип разбра колко е самотна, колко й липсват близките. Беше от онези момичета, които всеки младеж иска да заведе не само на кино в събота вечер, но и да ги покаже на приятелите си, да предизвика завистта им…
Времето щеше да покаже, че Лилиан Хадли притежава качеството да остарява бавно и — нещо, което беше особено важно — с благородно достойнство. Но в онези дни тя беше буквално ослепителна. Баща й — Сам Хадли, беше генерал–полковник от щаба на Макартър, известен с пуританското си поведение възпитаник на школата на Джордж Патън. Беше великолепен офицер от кариерата, от онези, които бяха в състояние да вземат бързи и точни решения във всякаква обстановка. Същият генерал Хадли, който беше един от създателите на ЦРГ, един от архитектите на американската стратегия в следвоенна Япония. Говореше се, че президентът се съветвал единствено с него по въпросите, свързани с дългосрочната политика на Съединените щати в Далечния изток.
Прекараха вечерта заедно, гледаха се в очите. Струваше му се, че в лицето й вижда всичко, което беше обичал в хълмистите равнини на Пенсилвания. Всичко, от което се беше отказал. Имаше чувството, че зад чертите на това лице прозират очертанията на малката сладкарничка в родното градче, където беше утолявал жаждата си в горещите летни дни, избелелите дървени стени на училището, в което се беше научил да чете и пише, сладкият звън на камбаната на малката църква, в която двамата с баща си ходеха да се причестяват в неделните утрини. В представите му това типично американско момиче превъплъщаваше всички красиви спомени от детството, по някакъв чудотворен начин отместваше встрани грозните неща, онези, които го бяха накарали да избяга… И нищо чудно, че младият Филип помисли за любов острото чувство на носталгия, което го беше обзело.
— Понякога ми е толкова мъчно за братята ми, че просто не мога да дишам — промълви тя.
— Далече ли са? — попита Филип.
Лилиан вдигна поглед към звездното небе, очите й плувнаха в сълзи.
— Какво има? — тихо попита той.
Отначало помисли, че не е чула въпроса му, но тя потръпна и тихо прошепна:
— И двамата загинаха във войната. Джейсън в Анцио, още в началото на десанта… Едва ли е успял да усети твърдата почва на Европа под краката си… Били беше командир на танк. В една от дивизиите на Патън, татко страшно много се гордееше с него… Месеци наред говореше за Били и само за Били… Е, Патън беше от хората, които градял историята… Там, където водеше сражения той, беше и Били…
Стигна чак до Пилзен. Там обаче танкът му се натъкна на германска мина и той беше разкъсан на парчета…
Раменете й леко потръпнаха, Филип инстинктивно протегна ръка да я прегърне.
— Все още мразя тази война — прошепна тя. — Няма значение, че е свършила… Беше нечовешки жестока. Не би трябвало хората да бъдат подлагани на такива мъки…
„Напротив, тъжно си помисли Филип. Хората с радост се хвърлят в поредната война, поуките на историята не означават нищо за тях, жаждата им за власт е всичко… А властта означава поробване на други хора…“
— Бяха толкова млади — прошепна Лилиан. — Толкова смели, толкова чисти!
Филип никога не беше срещал жена, която да изпълва душата му с такава огромна радост. Не можеше да я сравнява с останалите, не искаше да го стори… Искаше да я прегръща, гали и целува… Красотата й спираше дъха му.