Рейн-Сан: Заложник на съдбата

— Ще ти прозвучи малко шантаво — казах аз.

Канезаки се позасмя.

— Този бранш си е шантав. Веднъж собственият ми началник се опита да ме очисти, спомняш ли си?

Като млад новобранец в токийското бюро на ЦРУ, той беше влязъл в опасен конфликт с началника си, някой си Джеймс Бидъл, който се опита да ме наеме да го убия. Аз предупредих Канезаки и от това предупреждение се роди връзка, впоследствие оказала се изключително полезна за мен.

— Добре. Хортън твърди, че в Америка се готвел преврат. — Когато приключих с крайно обобщения си обзор, попитах: — Смяташ ли, че е възможно?

Последва дълго мълчание. Накрая:

— Смятам, че… подготвят обществеността за такова нещо, да. Още преди единайсети септември, но особено оттогава. Ефектът е лавинообразен и явно нищо, дори убийството на Бин Ладен, не може да го спре. Виждам как някои хора могат да се възползват, било от алчност, патриотичен рационализъм или от нещо друго. Какво иска от теб Хортън?

— И сам се сещаш.

— Заговорниците ли?

Не отговорих.

— Шорок?

Отново не отговорих.

— Може и да е вярно — след малко продължи той. — И в такъв случай ти вършиш нещо героично. Обаче… ако стоящите зад тая работа хора надушат за твоето участие, ще се изправиш пред противници, каквито никога не си виждал.

— Мислил съм за това — отвърнах аз и пак си спомних предупрежденията на Ларисън за полковника.

— Имаш ли доверие на Хортън?

— Не.

— Тогава защо го правиш? За пари ли?

Някога въпросите на Канезаки бяха очевидни и неумели. Оттогава беше извървял дълъг път.

— Не само за пари. Не бих го нарекъл геройство, както се изрази ти, но… виж, може би не е зле поне веднъж да извърша добро дело.

— Ако е добро. Имаш само думата на Хортън, нали?

— Тъкмо затова ти се обаждам. Надявах се на някакви сведения, за или против.

— Ще ми се да можех да намеря нещо.

— Ще ти задам един въпрос. Хортън… има ли някакви слабости?

— Не мога да прекрача тая граница, приятелю. Няма да ти помогна да ликвидираш полковник от американската армия.

— Аз и не го искам от теб. Но… ако се окаже, че това нещо не е такова, за каквото го представят, героизмът може да изисква друг подход. Просто го имай предвид.

— Онези двамата, които ме помоли да проверя, Ларисън и Тревън. Те участват ли?

Само че вече му бях казал достатъчно. Отговорих просто, че ще поддържам връзка — в крайна сметка той искаше да знае дали Хортън е прав и какво се върши по този въпрос, а аз исках да разполагам със система за ранно предупреждение, в случай че ми гласят капан. Той обеща да продължи да се опитва да научи повече и аз потеглих за Виена.

Сведенията на Хортън бяха непълни. Той знаеше полетите на Финч от Вашингтон до Лондон и обратно, както и програмата за срещите му в британската столица. Те приключваха два дни преди окончателното му завръщане и полковникът беше деветдесет процента сигурен, че Финч ще прекара това време във Виена, вземайки двупосочен полет от Лондон за своя сметка, преди да се отправи обратно за Вашингтон с осигурен от държавата билет. Нямахме представа обаче нито кога ще пристигне, нито къде ще отседне. Можехме да се обадим в различни авиокомпании и виенски хотели, за да „потвърдим“ резервацията на господин Джак Финч, но така щяхме да дадем много възможности на някой самолетен или хотелски служител, когато научи от вечерните новини за кончината на същия тоя Джак Финч и прецени въпросното обаждане като прекалено странно при тези обстоятелства, за да е само съвпадение, да се свърже с властите, а те да проверят дали и в други авиокомпании и хотели не е имало подобни обаждания. Ако Финч си вършеше работата като добър и нищо неподозиращ гражданин, Хортън щеше да е в състояние лесно да научи подробностите за пътуването му. Фактът, че не можеше, предполагаше известна грижа за сигурността от страна на президентския съветник, както и че Хортън се страхува да се разрови, за да не го предупреди. Въпреки това се налагаше заключението, че център на нашето внимание трябва да е сестрата. Ако успеехме да я открием, щяхме да открием и Финч. А после щяхме да импровизираме.