Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Откъде знаеш толкова много за всичко това? — попитах.
Последва кратко мълчание.
— Аз участвам в заговора — отвърна накрая Хортън.
Хвърлих поглед към него, после отново насочих вниманието си към пътя.
— Как участваш?
— В момента няма значение как. Поканиха ме, аз се престорих, че приемам, но всъщност искам да им попреча.
— Без да оставиш обратен адрес.
— Докато третият, последният важен участник умре от „естествена смърт“, те може да се доберат до мене и аз съм готов да си понеса последствията, които може да са фатални. Но да, междувременно имам шанс да унищожа това нещо от корен. За целта се нуждая от неоткриваем екип, състоящ се от външни хора, от бързина и нито следа от „насилие“.
Няколко минути пътувахме в мълчание. Полковникът се обърна към Докс.
— Би ли свалил този пистолет от гърба ми, колкото да ми кажеш какво мислиш за всичко това?
Озърнах се към огледалото и видях, че партньорът ми се е ухилил.
— Само чаках да кажеш за дневните.
13.
Тревън слушаше разказа на Рейн на фона на усилващото се тракане на мотрисата в лосанджелиското метро, едновременно впечатлен и обезпокоен. Впечатлен от това, че Рейн е забелязал слабост в защитата на Шорок, моментално е импровизирал, за да се възползва от нея, и е довършил директора на НАЦ с цианида, както бяха планирали. Обезпокоен, защото впоследствие Рейн и Докс са се срещнали с Хорт и сега явно контролират информационния поток в двете посоки. Не беше свикнал между него и полковника да има буфер и макар да съзнаваше, че това е недостойна, самолюбива реакция към избутването му в периферията, той също така разбираше, че необходимостта да разчита на посредничеството на Рейн и Докс е оперативно неизгодна.
Наближаваше обяд и мотрисата общо взето пустееше, по седалките нарядко се бяха разположили неколцина отегчени наглед пътници. Четиримата стояха един срещу друг в средата и леко се олюляваха от движението. Гласът на Рейн едва се чуваше, въпреки че лицата им бяха само на сантиметри едно от друго. Рейн им беше позвънил с инструкции за срещата и Тревън предполагаше, че е избрал метрото, за да осуети евентуално сателитно наблюдение от страна на Хорт. По станциите имаше камери, естествено, но дори да разполагаше с достъп до тях, полковникът трябваше да знае къде да търси и щеше да му се наложи да преодолее няколко нива бюрокрация. Докато установеше местонахождението им, те отдавна щяха да са изчезнали.
— Смяташ ли, че тая работа с Финч е истина? — попит Ларисън.
Отговорът на Рейн се забави малко.
— Не знаех дали е истина и историята с Шорок. Но парите са преведени.
— Той предлага по триста за Финч — намеси се Докс. — И по петстотин за третия, който и да е той. Това прави повече от милион за всеки от нас, когато приключим. Не знам за вас, но за мене е много пара.
— Според вас откъде Хорт взема всичките тия пари, които пръска насам-натам? — попита Ларисън и Тревън се зачуди какво цели с въпроса си, каква част има намерение да им разкрие.
— Нямам представа — сви рамене Рейн. — А ти?
Ларисън нехайно се озърна към поклащащата се мотриса.
— Ами ако ви кажа, че вместо да се излагаме на опасност за един милион, можем да се защитим и да си тръгнем с двайсет и пет милиона?
— Двайсет и пет милиона… долара?! — ахна Докс.
Ларисън кимна.
— На човек.
Докс се засмя.
— Правиш си ташак с нас. Как да се защитим, като убием президента ли?
Ларисън поклати глава.
— Като убием Хорт.
Докс отново се засмя, но Тревън виждаше по изражението му, че сумата е привлякла вниманието му.
— С какво те държи Хортън? — попита Рейн.
Ларисън студено се усмихна.
— Не това е важното. Важното е, че Хорт има сто милиона в необработени диаманти. Е, нека са деветдесет и девет милиона, след като ни плати. Лесни за пренасяне и продаване, напълно непроследими.
Рейн мълчеше. Тревън се зачуди дали е повярвал.
— Предимствата са много — продължи Ларисън. — Но ще ви кажа още нещо. Диамантите всъщност са само бонус. Дори те не са истинската цел.
— Знаеш ли, винаги съм мечтал да участвам в разговор, в който някой казва, че „даже стоте милиона долара не са истинската цел“ — цитира го Докс. — След близнаците във ваната в банкокския „Сукотай“ сега ще мога да се пенсионирам като доволен човек.