Рейн-Сан: Заложник на съдбата

14.

Виена изглеждаше малко вероятно място за убийството на съветника по антитероризма на президента.

Когато Хортън ни инструктираше с Докс в Лос Анджелис, аз отначало си представих Вашингтон, където работеше Финч, или може би някой морски курорт, където политикът летува със семейството си. Оказа се обаче, че в момента Финч не бил в столицата, нито пък имал семейство. Имал само сестра, която преподавала във виенския Университет за приложни изкуства и която президентският съветник обикновено посещавал по време на европейските си командировки. Сега се намирал в Лондон, несъмнено със задачата да увери британците, че „специалната връзка“1 продължава да е специална, наред с другите важни задачи, които би трябвало да изпълняват президентските съветници по антитероризъм. Проблемът с Лондон беше, че хората, с които се срещаше, щяха да имат своя охрана, с други думи, доближаването до него означаваше проникване през истински диаграми на Вен за пресичащи се защитни множества. Но Виена не фигурираше нито в неофициалната, нито в официалната програма на Финч. Освен ако професорите по приложно изкуство в столицата на някогашната Хабсбургска империя също имаха бодигардове, щяхме да си имаме работа само с охраната на Финч и с известен късмет тя даже щеше да е минимална, ако не и нулева.

След проверката на международното лосанджелиско летище аз се бях обадил на Канезаки от обществен телефон. Заедно със спътниците ми бяхме минали през новите рентгенови апарати с вдигнати над главата ръце като престъпници. Неколцина предпочетоха да ги обискират ръчно като пленници. Явно никой не възразяваше против новия ред.

Канезаки не бил научил нищо за Хортън, обаче спомена, че някой си Тим Шорок, директор на Националния антитерористичен център, починал от очевиден инфаркт в Лас Вегас.

— Предполагам, не знаеш нищо за това, нали? — попита той.

— Защо трябва да знам?

— Просто ми се струва, че има прекалено много съвпадения. Хортън явно е важен член на антитерористичната общност…