Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Съветник по антитероризма на президента.
Докс се засмя.
— Бива те да избираш мъчни обекти. Направо ме е страх да попитам кой е третия.
— Хайде засега да ги обсъждаме един по един — каза Хортън.
— Каква е ролята на Финч в заговора? — поинтересувах се аз.
— Финч е нещо като информационен брокер — отвърна полковникът.
— Тоест?
— Тоест той е съвременното превъплъщение на знаменития Джон Едгар Хувър, който, както може би знаеш, запазил поста си на шеф на ФБР близо половин век, като събирал уличаващи досиета за всички важни личности във Вашингтон, включително за всеки президент, при когото е служил.
Докс отново се засмя.
— Звучи като историята със стария Мърдок и „Фокс Нюс“.
— В известен смисъл е така — съгласи се Хортън. — Обаче е по-целенасочено. И по-мащабно.
— Какво общо има това с преврата? — попитах.
— Първата стъпка е провокацията, което беше в областта на Шорок. След провокацията обаче заговорниците трябва да се погрижат някои ключови фигури от властта — президентът, високопоставени военни и служители от органите на реда и от съдебната система, в случай на съдебно оспорване — да подкрепят извънредните пълномощия на президента в отговор на кризата. Сами виждате защо е нужно това. Америка е голяма и капризна страна. Някои хора искат управлението да е по-ефикасно, както се изразяват те. Ала не са достатъчно, за да надделеят над опозицията.
— Значи има компромати за президента, така ли? — обобщи Докс.
Хортън се подсмихна.
— Той има компромати за всички. Нали ви казвам, като Хувър е. Само че Хувър е разполагал единствено с телефонни записи и снимки от наблюдение. Финч има засечени имейли, истории на интернет браузъри, копия от записи на охранителни камери, данни за хакнати офшорни банкови сметки, всичко, за каквото се сетите в нашата взаимосвързана дигитална ера. Става дума за досиета, доказващи финансова корупция и сексуална поквара с такива подробности, че ще накарат Хувър да се разплаче от завист.
— Не го вярвам — заявих аз. — Не ми пука колко души контролира Финч. Президентът не може ей така да суспендира конституцията и после да му се размине.
— А, той няма да го нарече „суспендиране“ — поясни полковникът. — Просто ще поиска някои извънредни пълномощия, за да се справи с кризата, при това ще ги поиска от Конгреса само за деветдесет дни, след което те ще изгубят сила, освен ако Конгресът не реши да удължи срока на действието им. Изключително сериозни и трезвомислещи хора ще говорят за безпрецедентния характер на заплахата, ще изтъкват, че конституцията не е договор за колективно самоубийство, и тем подобни, и ще доказват колко са независими и уравновесени, като отвръщат на президента, че може да получи само трийсет дни, подлежащи на удължаване, проклети да са, ако се съгласят на деветдесет.
— Добре — отстъпих аз. — Да речем, че си прав. Да речем, че е възможно. Само че какъв е смисълът?
— Какво искаш да кажеш?
— Какъв е смисълът на всичко това. Тия хора… не им ли стига? Власт, пари… те вече управляват всичко. Защо сами да си прекатурват каруцата?
— На хората, които стоят зад това, не им пука за пари и власт. Те го правят, защото ги е грижа за страната, колкото и да са заблудени.
— И ще я унищожат, за да я спасят, така ли?
— Те не го възприемат като унищожение. Според тях демокрацията в Америка страда от фатална болест. Законодателен паралич, просмукване на властта от лични интереси, военна машина, която безконтролно паразитира върху икономиката.
— А не са ли прави?
— Прави са, но методите им за лечение са грешни. Планът им е да поемат юздите на властта, да оправят нещата и да върнат властта на народа.
Докс се засмя.
— Да, това винаги успява.
— Те не смятат, че имат големи шансове. Смятат само, че имат по-големи шансове от сегашния курс, които според тях възлизат на нула. Като наложителна операция за пациент, който ще умре, ако не бъдат взети героични мерки.
— Звучи доста безумно — признах аз.
— Наистина е безумно. До голяма степен, защото те не мислят за хилядите хора, които ще бъдат тероризирани, изгорени, осакатени, травмирани и убити, за да бъде положена основата за осъществяване на този план. И тъкмо затова не бива да го допускаме.
Помислих си, че просто трябва да откажа. Бяхме очистили Шорок. Стигаше.
Но после се сетих за нещо. Нещо, което трябваше да ми направи впечатление по-рано.