Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
На лицето на Ларисън отново се появи същата студена усмивка.
— Исках да кажа, че като се концентрираме върху парите, излиза, че имаме избор. А нямаме.
— Какво искаш да кажеш? — попита Рейн.
— Ами, вие не разбирате Хорт. Затова ще ви обясня някои неща за него. Първо, той винаги взема мерки срещу нежелани последици. Оттук следва второто — когато му свършим тая работа с Шорок и останалите, каквато и всъщност да е тя, полковникът ще се опита да ни запуши устата. И оттук следва третото — един от тия удари, може би следващият, може би третият, ще е всъщност капан, целящ да установи местонахождението ни.
— Но той току-що ни плати точно един милион! — възрази Докс.
Ларисън кимна.
— За да демонстрира добрите си намерения. И да ни накара да повярваме, че и останалото, което ни обещава, е истина. Разбирате ли защо го структурира така? За да накара алчността ни да заглуши здравия ни разум.
Докс се озърна към Рейн. „Оставям на тебе, готин“ — разчете погледа му Тревън.
Рейн мълчеше. Изражението и гласът на този човек сякаш никога не се променяха. Което го правеше неразгадаем. И не стига това, но и след като беше видял какво е направил с наемниците и като знаеше, че майсторски е ликвидирал и Шорок, безизразното поведение на Рейн направо започваше да нервира Тревън.
— Разбирате ли сега? — попита Ларисън. — След операцията в Лас Вегас, докато Хорт е жив, той е заплаха за всички нас.
— Ти си знаел какво ще се случи — заключи Рейн.
— Исках всичките да сме в един кюп, да имаме еднакви възможности, ако имаш предвид това. Не съм ви мамил обаче. Не съм ви заблуждавал. Вие сами сте си взели решението, по свои си причини. Така или иначе, дори да ви бях казал какво мисля, нямаше да ме послушате. Не съм сигурен, че ме слушате и сега.
Останалите не отговориха.
— Добре — продължи Ларисън. — Давайте, оставете го да ви дърпа конците. Вярвайте на обещанията му, щом искате. Накрая ще умрете. А бихте могли и да проумеете какво става всъщност, да предотвратите опасността и да си тръгнете чисти с по двайсет и пет милиона.
Тревън изпита отвратителното усещане, че се е превърнал в страничен наблюдател. Да убият Финч? Или да се обърнат срещу Хорт? Никой не го питаше какво мисли. Всъщност и самият той не беше сигурен.
Не можеше да не се съгласи с анализа на Ларисън за сегашното състояние на играта — в края на краищата, знаеше от личен опит колко манипулативен и безпощаден може да е полковникът. Убедителни бяха и изтъкнатите от Ларисън аргументи за записа от охранителната камера, поставящ Тревън на мястото на убийството. Щом Ларисън имаше право, алтернативите бяха ясни: убиваш или убиват теб.
И все пак мисълта да очистят Хорт го изпълваше с такава тревога, та чак го обземаше шемет. Наистина ли можеше да го извърши? Да убие собствения си командир? На времето във Виетнам войниците понякога бяха очиствали некадърните си лейтенанти, нали? Ала когато си представи как изстрелва куршум в челото на Хорт, кръглата дупка, мигновеното изхвръкване на очите от орбитите заради пробиването на черепа.
Моменталната безизразност, обхващаща лицето, омекването на тялото… нещо в него се разбунтува.
Какво щеше да прави после? Щяха да заменят Хорт, естествено, но всичко едва ли щеше да си тръгне постарому. Боеше се, че ще е извършил нещо като отцеубийство, че ще го гризе съвестта. Другарите му щяха да усетят, че е извършил някакъв смъртен грях, и може би дори щяха да заподозрат точно какъв. Щеше да носи клеймото на Каин, вечно подозиран, завинаги чужд.
Не. Той не беше като Ларисън и Рейн и не желаеше да стане такъв. Бе убивал достатъчно, най-често отблизо, но освен в случаите на самоотбрана, винаги действаше по заповед. Тревън участваше в нещо голямо, защо да го прецаква? Пък и какъв беше Ларисън? Умел изпълнител, несъмнено, но все пак неконтролируем ренегат. А започваше да му се струва, че Рейн е почти социопат. Докс — шут, прекалено тъп, за да разбира нещо. Те работеха за пари, което означаваше, че винаги могат да бъдат купени. Наистина ли се колебаеше дали да се обърне срещу Хорт, да се обърне срещу бойната си част, да хвърли жребия си завинаги при тези отрепки?
После изведнъж видя начин. Начин да се защити, да остане на страната на добрите и да се избави от Рейн, Ларисън и Докс. Едновременно.
— Може и да си прав — каза Рейн на фона на тракането на мотрисата. — И въпреки това искам да очистя Финч. Плащат ми да го направя и нямам навика да се обръщам срещу клиента при предложено по-добро заплащане, даже да е много по-добро. Ако вие с Тревън искате да участвате, ще вземем по триста на човек. Иначе ние с Докс можем да се справим сами и ще се разделим без лоши чувства.