Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Дълбоко се съмнявах обаче, че и при мен посещенията на солариум щяха да доведат до такива впечатляващи резултати. Аз просто бях от типа „светлокожа, розова и червенобузеста“. Човек или харесваше това, или не го харесваше. Не беше честно, че на Щефан вече не му харесваше.
Най-влудяващото и някак си обидно обаче беше, че Евелин също се променяше. Никога преди не я бях виждала да се усмихва толкова често, правеше впечатление на щастлива и освободена. Без съмнение, това беше от действието на онзи хормон, който се отделя, когато човек е влюбен. И когато прави често секс.
Просто се пръсках от ревност.
Елизабет, която ежедневно изнервях с темата „Щефан и Евелин“, един ден ме попита доста остро, докато бягахме в парка:
— И какво ще направиш, ако Щефан действително започне някоя афера с Евелин?
Ако вече не я е започнал.
— Ще ми стане изключително мъчно — казах аз. — На мен и сега ми е изключително мъчно.
— Да, да — каза Елизабет. — Това ми е ясно, но какво ще правиш с него?
— Как така какво ще правя? — попитах аз.
— Ами например: ще го пребиеш, ще го кастрираш, ще го осакатиш, ще го изоставиш в пустинята… или просто ще го изхвърлиш?
— Нищо подобно не бих направила! — казах малко възмутена.
Но виж, на Евелин…
— Значи съвсем тихо и кротко ще се разделиш с Щефан? — попита Елизабет.
— Не! — извиках аз. — Изобщо нямам намерение да се разделям с него. Освен ако той не поиска да се раздели с мен. Но знаеш ли, не вярвам да се стигне до там, защото сега Евелин и Оливер са решили да имат дете… А и мисля, че тази афера, ако изобщо има такава, та тази афера все някога ще приключи…
— Виждаш ли? Така си и мислех — отвърна Елизабет. — Пичът може да си прави каквото си поиска, а ти ще му простиш.
— Хм, да! — признах аз. — Ще му простя. Представи се само, десет години брак са си доста дълъг период. И изведнъж като на тепсия… не, не, по-скоро в леглото му се поднася великолепен екземпляр като Евелин. Та той трябва да е светец, за да устои на такова изкушение.
— Да, точно така, светец! — каза иронично Елизабет. — Ако разсъждавах като теб, щях отдавна да съм омъжена за Алекс и в момента да му прощавам седмата практикантка поред. Защото виждаш ли, само един светец би могъл да устои на практикантка.
— Това е друго нещо — казах аз.
— Винаги е „друго нещо“, когато става въпрос за другите — прекъсна ме нетърпеливо Елизабет.
— Освен това, изобщо не е доказано, че двамата имат връзка — казах с подчертан укор в гласа, сякаш Елизабет беше тази, която през цялото време го твърдеше.
— Именно — каза тя. — Със сигурност само си внушаваш и съвсем напразно се измъчваш.
Поклатих глава.
— Не, не. Само трябва да ги видиш: Евелин с нейната цъфтяща усмивка и кадифено гладка кожа, а Щефан с нов парфюм и много гел в косата…
Елизабет простена.
— О не, само не отново, Оливия, моля те! Дойде ми до гуша от постоянното ти циврене заради Евелин и свети Щефан. Щом имаш намерение да му прощаваш, просто го направи отсега. С това ще спестиш на себе си, на мен и изобщо на всички замесени много ядове.
Гледах я изумено. Да, така е, това е решението! Защо трябваше постоянно да се тормозя от представата как Щефан и Евелин се забавляват един с друг? Можех просто да премина направо към етапа, в който приемам всичко това за даденост и дори предварително да простя на Щефан. Би било проява на изключителна човешка възвишеност. И на мъдрост на всичкото отгоре.
За съжаление напоследък Щефан не ценеше нито възвишеността ми, нито мъдростта ми. Продължаваше да е раздразнителен и дистанциран. А колкото до Евелин, тя беше значително по-любезна към мен в сравнение с Щефан, но към нея не можех да проявя нито толерантност, нито мъдрост. В края на краищата тя оплиташе (или вероятно оплиташе) любимия ми съпруг в мрежите си, а и мамеше (или вероятно мамеше) най-добрия ми приятел — милия и добър стар карфиол. Не можех да й го простя толкова лесно.
Междувременно Евелин не се беше отказала от идеята си за собствена леха. Аз щедро й предоставих една доста голяма в оранжерия номер пет. Още на следващия ден лехата беше прилежно прекопана и наторена, а маникюрът и ръцете на Евелин бяха изрядни, както винаги, което събуди в мен подозрението, че господин Кабулке беше свършил работата вместо нея.
— Сега чакам само растенията — каза тя със задоволство.