Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Сниши самолета и успя да намери подходящо място за кацане на площада до главния вход на порутеното здание, като държеше под око и стрелеца на покрива. Когато летателният апарат приближи земята, Джош видя, че стрелецът смени позицията си, но все още не можеше да зърне лицето му. На десетина метра над повърхността „Горила“ се изравни с покрива на бензиностанцията. Човекът хвърли автомата, грабна някаква чанта и изчезна.
Джош реши да го остави. Най-важният му приоритет беше да стигне до конферентния център и да прецени ситуацията. Летателният апарат се спусна с грохот на осеяния с отломки площад. Джош спря двигателите, самолетът утихна и застина пред комплекса като летящата чиния на Клаату във филма „Денят, в който Земята спря“.
Точно си сваляше каската и се канеше да каже на компютъра да отвори кабината, когато на 506 мегахерца, честота, използвана най-често от лосанджелиската полиция, се чу глас:
— Това е територия на бедствие. Излезте от самолета с вдигнати ръце.
— Какво? — произнесе на глас Джош. След това си сложи пак каската и набра нещо на виртуалната клавиатура. — Марк — каза той в микрофона. — Като че ли имам проблем. Май местните не знаят, че идвам.
Известно време от другата страна на линията не се чуваше нищо.
— Прието, Джош. Опитваме се да оправим това, но там е истински хаос. Дай ми още минута. Край.
— Това е територия на бедствие. Излезте от самолета с вдигнати ръце — чу се отново по радиостанцията.
Джош погледна през плексигласовия капак на кабината. Сградата беше в ужасно състояние. Пожарът вътре още не бе угаснал, пламъците пълзяха по стените. Навсякъде имаше трупове, разкъсани от мощните експлозии и изхвърлени като парцалени кукли. Пред зданието бяха спрели десетина пожарни коли и поне още толкова патрулки. Но край тях се виждаха само няколко души. Джош предположи, че стрелецът не им е дал възможност да излязат от превозните средства.
— Тук „Горила 4“ — каза той в микрофона, а думите му бяха пренесени до източника на полицейското послание и до външните тонколони на самолета. — Трябва да имам разрешение за кацане. Тук съм, за да помогна.
Настъпи тишина. Първа база също мълчеше.
Джош изключи микрофона и изруга на глас.
— Няма официално разрешение за вашия летателен апарат. Повтарям, това е територия на бедствие. Излезте от самолета с вдигнати ръце — беше отговорът.
Джош погледна през капака и видя да се приближават четири ченгета с вдигнати пистолети. Другите бяха излезли от патрулките и ги прикриваха, насочили оръжия над покривите на колите. Една група държеше на мушка покрива на бензиностанцията. Останалите бяха взели на прицел „Горила“.
— Марк? — каза Джош с нарастващо безпокойство. — Имам нужда от помощ…
— Работим по въпроса, Джош. Изчакай малко.
Джош знаеше, че от него се иска само да седи вътре, без да мърда. Куршумите на полицаите можеха единствено да одраскат самолета. Но беше дошъл да върши работа и започваше да се изнервя. Каква беше тази бюрокрация, за бога?
— Излизам — съобщи той на Първа база.
— Не, Джош, не го прави…
Но Джош изключи микрофона и слушалките и започна да си сваля каската. Пръстът му се задържа за известно време над виртуалната клавиатура и след миг колебание той отключи капака и го остави бавно да се вдигне нагоре.
Четиримата полицаи навън спряха да крачат към него и залегнаха. Държаха го на прицел, докато излизаше от самолета и слизаше по стълбите от кабината. Стъпи на земята и се обърна бавно с вдигнати ръце. Две от ченгетата затичаха към него, сграбчиха го за китките и го закопчаха. Поведоха го към най-близката патрулка.
Джош съобщи на хората, които го задържаха, името и целта на посещението си, но реши да не им казва нищо повече. Пожарните коли вече се опразваха. Шланговете влизаха в действие и екипажите се втурваха в сградата. Двама полицаи се затичаха към младежите, повалени от куршумите във фоайето. Капитан Джеймс Макнали покри труповете на колегите си, които лежаха един до друг до стената на конферентния център. След това влезе в сградата заедно с останалите от Девета команда.
Джош седеше в патрулката, пазен от един-единствен полицай — млад мъж, който приличаше на подплашен заек. Синята му риза бе подгизнала от пот. Бяха на предните седалки на колата, ченгето бе опряло пистолета си в лявото слепоочие на Джош и ръцете му трепереха.
Джош ставаше все по-неспокоен. Беше колкото разтревожен, толкова и гневен. „От една и съща страна на барикадата сме“, повтаряше си той. Тъкмо се канеше да каже нещо на младия полицай, когато към колата приближи друго ченге. От нашивките на ръкава му заключи, че е с по-висок чин. Полицаят отвори вратата и нареди на новобранеца да отиде в конферентния център.