Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Не се докосвайте до водата — предупреди ги Форман. — Може да ви удари ток.
Нагазиха в изпадалите тухли и стигнаха до място, където стената бе напълно разрушена. Видяха част от главното фоайе. Беше осветено отвън, а и вътре все още работеха няколко луминесцентни лампи. Висяха на жиците си от тавана, поклащаха се заплашително и хвърляха зловещи сенки над трагичната сцена.
Фоайето беше огромно — почти шейсет метра на дължина и ширина. Беше очевидно, че епицентърът на експлозията е някъде зад рецепцията. Там всичко беше напълно изличено, виждаха се само грозна черна дупка, изкъртени тухли, греди, купчини дървени и пластмасови парчета, части от човешки тела. Дрехите на жертвите горяха.
Тук въздухът беше малко по-чист, но огънят беше по-силен. Пламъците пълзяха по стените към залата и стигаха чак до тавана. Към главния вход, чиято рамка бе изкъртена и превърната в купчина изкривен метал, имаше още обгорени трупове. На метър пред тях под слабата светлина и вечно местещите се сенки лежаха откъснати крака. Горната част на тялото липсваше.
Забелязаха раздвижване и от дима изплуваха силуети. Млад мъж и млада жена се бяха привели над две тела сред отломките. Дейв и сенаторът положиха възрастната жена на пода и Форман клекна до нея.
— Как се казваш? — попита той.
Тя вдигна лице и промълви нещо. Той се наведе още към нея, а съпругът й клекна от другата й страна.
— Казва се Нанси. Аз съм Марти Гардинър, г-н Форман. — Гласът му трепереше.
— Нанси. Изчакайте тук с Марти. Ние ще проверим главния вход. — Погледна към Марти и той кимна. Форман сведе очи, сакото му бе все още увито около ръката му. Разви го, сгъна го, повдигна главата на Нанси и внимателно го подложи под нея.
Дейв вървеше към групата хора на няколко метра от тях и Форман го последва през димящите отломки.
— Стийв! — възкликна Дейв, когато стигна до един от ранените. След миг видя и Тод Евънс на пода. — Тод!
Лицето на Тод бе изкривено от болка. Ръката му беше покрита с кръв. От плътта между китката и лакътя стърчеше кост, а ръкавът му бе подгизнал в червено. До него лежеше момиче. Роклята й бе раздрана на ленти, а отпред беше алена. До тях бе клекнала млада жена и плачеше неутешимо.
Стийв се изправи, когато Форман се приближи, но сенаторът не му обърна внимание, а се наведе над момичето. Тя вдигна към него помътнелия си поглед. Той провери пулса й, обърна се към другата млада жена и попита:
— Приятелка ли ти е?
— Това е сестра ми Джени.
— Трябва да я изкараме оттук.
Дейв се приближи и попита Джени:
— Можеш ли да станеш?
Тя кимна едва доловимо.
— Мисля, че да.
— Как се казваш? — попита Форман другото момиче.
— Мартина.
— Добре, Мартина. Отдръпни се малко назад. Дейв, хвани Джени отляво. На три.
Вдигнаха момичето и то се олюля.
В този миг чуха вик зад себе си. Марти Гардинър крещеше:
— Не!
Форман се обърна към Стийв и Мартина:
— Хванете Джени от двете страни и я изведете през главния вход. Ще умре, ако не получи веднага помощ. Тод, ти тръгвай с тях.
Форман се върна при семейство Гардинър, а Дейв помогна на Тод да се изправи. Той успя да се задържи на крака и окаяната група тръгна към изхода.
Вървяха бавно. Главното фоайе приличаше на бойно поле. Мраморният под бе покрит с тухли и мазилка. Край тях лежаха бетонни плочи и парчета стъкло, някои от които стърчаха нагоре като сталагмити. Други пък представляваха истинска опасност, полегнали незабелязано на земята. Мартина и Стийв вървяха напред с Джени, следвани от Дейв и Тод.
Джени се спъна и политна. Стийв и Мартина я хванаха точно преди да се строполи на земята, но тогава Стийв залитна и се наниза на метален кол, стърчащ от парче бетон. Извика от болка, притисна раната си и пусна Джени. Дейв се хвърли напред и я хвана точно преди да падне.
Трябваха им няколко секунди, за да се овладеят. Стийв плачеше от болка. На тениската му се появи червен кръг, който започна да нараства. Младежът едва дишаше, но петимата някак успяха да стигнат главното фоайе.
Рамката на главния вход беше почти напълно разбита и от нея стърчаха остри като ножове стъкла. Отвън се виждаха още пламъци. Стълбите, които водеха към голям площад и обградена от дървета улица зад него, също бяха покрити с отломки. Буйна вада от спукана тръба наводняваше пода край вратите и влачеше едри късове бетон и мрамор. Една от главните подпори до вратата се беше срутила и разбила на парчета, които бяха затиснали няколко трупа.