Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Ние сме тук — каза Форман и заби пръст в плана. — Вижте тези аварийни изходи в четирите края на сградата. Тук, тук, тук и онзи, който вече опитахме.
— Дори не можем да си помислим за тези отпред — каза Марти.
— Не. А другият заден изход е в дъното на главното фоайе и ще ни е много трудно да стигнем до него.
Взираха се мълчаливо в схемата.
— Е, какво ни остава? — попита Форман след известно време. — Има общо десет нива. Ние сме на приземното. Три етажа над нас и шест под нас.
— Аз гласувам да слезем надолу — каза Тод.
— Защо?
— Не е ли очевидно? Разрушенията ще са много по-големи горе, отколкото долу. Няма вероятност да стигнем до покрива, а може би точно това и очакват.
— Той е прав — намеси се Марти. — Дори да се доберем до покрива, снайперистът лесно ще ни прихване.
Дейв внимателно оглеждаше схемата.
— Да — произнесе бавно той — Да…
— Какво?
— Я погледнете чертежа. Ето тази спирала тук.
— Какво е това? — попита Марти.
— Път към първото ниво на паркинга на Б2. Виждате ли? На ниво Б1 е администрацията — офиси и складове. Петте етажа отдолу са паркинг. Спиралата е пътят за влизането в този паркинг от наземното ниво. А след това по тези рампи в средата се слиза до четирите по-долни етажа. Виждате ли?
— Е, и? — попита Марти.
— Ако успеем да слезем на Б2, може да се изкачим по рампата до повърхността.
— Добре — каза Форман. — Разбирам какво имаш предвид. Но как ще се движим нагоре и надолу?
— С асансьора? — предложи Тод.
— Ти си луд! — отвърна му Марти. — Асансьорите са последното, което трябва да използваме.
— Е, не ни остана нищо друго, нали? — възкликна Дейв и натисна бутона.
Отначало нищо не се случи. Но после видяха как лампичките над незасегнатия асансьор започнаха да примигват. Светна кръгчето с Б5, след това угасна. Появи се Б4, после Б3. През следващите напрегнати секунди четиримата не откъсваха поглед от светлините над вратата. Очакваха всеки миг изкачването на асансьора да бъде спряно от някаква преграда. Но той продължаваше да върви. Напълно онемели, те видяха как светна кръгчето на приземния етаж и вратите се отвориха.
48.
— Мамка му, мразя асансьори — каза Дейв, когато вратите се затвориха.
— Откога? — попита невярващо Тод.
— Винаги слизам и се качвам по стълбите в колежа. Нямам им вяра на тези неща.
Кайл натисна бутона, на който пишеше Б2, и асансьорът тръгна надолу. Дейв се огледа изключително неспокойно. Тод клатеше глава, а на лицето му се появи подигравателна усмивка.
— О, да ти го начукам! — изруга Дейв.
Асансьорът подскочи, чу се остро пукане и те заседнаха между етажите. Светлините угаснаха, но след това отново се включиха. Усмивката на Тод замръзна. Дейв се вкопчи в лайстната на вътрешната стена и видя в огледалото ужасеното си лице.
Тогава асансьорът започна да пада.
Сякаш се спускаше вечно, но свободното падане продължи не повече от секунда, през която четиримата бяха убедени, че се прощават с живота. Нямаше време за паника. Бяха в ужасен шок, чувстваха се напълно безсилни. Животът им се изплъзваше.
Но асансьорът се разтресе отново и спря.
Те се строполиха на пода в тясното пространство. Форман и Дейв се сблъскаха, от удара носът на сенатора се счупи и по ризата му шурна кръв. Тод залитна към стената, стовари се тежко върху счупената си ръка и извика от болка. Марти полетя с главата напред към вратите. Успя да се задържи и бързо се изправи. Беше напълно объркан и със замъглено зрение.
От средата на тавана се чу ужасно скърцане. Никой не смееше да помръдне.
Форман избърса лицето си с ръкав и се плъзна на пода. Опря гръб в стената, наведе се и стисна носа си.
Тод се изправи до отсрещната стена. Лицето му бе изкривено от болка.
Дейв трепереше. Пот се стичаше на струйки по изцапаните му с кръв и прах бузи. Свали раницата си от рамото и започна да рови в нея. След миг в шепата му се появи малко пластмасово шишенце. Той извади от него две таблетки и ги сдъвка. Очевидно не го правеше за първи път.
Форман бавно се изправи и се примъкна към вратите на асансьора.
— Добре ли си? — попита той Марти и му помогна да се задържи прав.
— Така ми се струва.