Извънредна ситуация

Както беше клекнал, Форман взе усилвателя и го вдигна към вратата.

— Отстъпи назад — извика той.

Удари устройството в стъклото, което се пукна, но не се счупи. Замахна отново и този път стъклото се разби на парчета. Окуражен, продължи да блъска с всички сили металната кутия в дървената част на вратата. След още четири замахвания се изтощи и отново му се догади. Спря и се опита да успокои дишането си.

През отвора прелетя малка раница, след това се появи крак, торс, ръка. Човекът едва мина през тясната пролука и се поряза на счупеното стъкло. Беше кльощав младеж с много къса коса, кръгли очилца и суичър на четирийсет и деветките. Едното стъкло на очилата му беше пукнато. Слабото му лице бе мръсно и порязано от носа до лявата буза.

— Попаднах в капан в тоалетната — каза той. — Цялата шибана сграда се разтресе. — Беше на ръба на истерията. Наведе се, вдигна раницата и я метна на рамо. Чак тогава позна Форман. Понечи да каже нещо, но сенаторът го хвана за ръцете.

— Как се казваш?

— Дейв — каза задъхано хлапето. — Дейв Голдинг.

— Дейв, блокиран ли беше изходът, откъдето дойде?

— Залостен от външната страна. — Кимна и пое дълбоко дъх. — Пред него падна носеща греда.

Форман погледна назад към металната врата в другия край на коридора.

— Можем да минем само от едно място — каза той. — Трябва да се върнем към залата.

— Но горещината…

— Нямаме избор. Хайде.

С приближаването към вратата светлината ставаше все по-червена. Форман докосна преградата и бързо отдръпна ръка. Свали си сакото, уви го около дланта си и бутна вратата. Заяждаше.

— Помогни ми — каза той. — Свали си суичъра.

Дейв съблече дрехата, уви я около ръцете си и започна да напъва с всички сили плъзгащата се метална врата. Тя поддаде, но започна да им пари на пръстите. Дейв отскочи назад. В очите му бяха избили сълзи, целият трепереше от болка. Уви пак блузата около ръцете си и забутаха вратата. Тя се открехна половин метър. Достатъчно. След миг вече бяха от другата й страна.

„Зала А“ беше изпълнена с дим, стонове и предсмъртни хрипове. Трябваше да затворят съзнанието си за тях, за да продължат напред. Добраха се до най-близката стена, която беше пукната и изцапана с кръв. Пламъците осветяваха помещението в червено, оранжево и от време на време — в лилаво.

Стигнаха до другия край на залата. Форман се опитваше да си представи разположението й спрямо останалата част на сградата. Почти не бе обърнал внимание на рецепцията и главното фоайе, когато пристигна. Тогава мислеше само как да стигне до стаята си и да остане сам. Колко прост беше животът преди.

— Трябва да спра — каза Дейв. Дишаше тежко.

Сенаторът усети как димът и саждите полепват по гърлото му. Подпря се на стената до младежа. От мрака изплуваха два приведени силуета. Бяха на възрастна двойка — жената куцаше, а мъжът я подкрепяше. Дрехите им бяха разкъсани и обгорели, а лицата — нарязани и окървавени. Пожарът хвърляше морави отблясъци по белите им коси.

Когато се приближиха до стената, жената се препъна и падна в ръцете на Форман. Двамата с възрастния мъж успяха да я хванат, преди да се строполи на земята. По лицето й се стичаха кръв и сълзи.

На няколко метра от тях стената се беше срутила. Димящите й останки лежаха в огромен полукръг в залата. Под тях сигурно имаше стотици трупове. През дупката се чуваха трясъци от падащи тухли, стонове, лееща се вода, съскаща пара. Форман погледна надолу и видя, че отвън, до срутената стена, тече вода. До останките имаше огромен пробит парен котел. Вонеше на горящ каучук, овъглена коса и изгоряла плът.

Възрастната жена вдигна очи към лицето му и очите й светнаха, когато го разпозна. Имаше голяма рана на слепоочието и множество порязвания по бузите и под очите. От едната страна на носа й стърчеше стъкло.

— Мисля, че кракът й е счупен — каза възрастният мъж с дрезгав глас.

— Трябва да се измъкнем оттук — отвърна Форман. — Може да има още бомби.

Това предположение стресна останалите трима.

Дейв се отблъсна от стената.

— Хайде. — Взе ръката на старата дама и я преметна през раменете си.

Форман докосна ръката на мъжа и каза:

— Дайте на мен. — Подхвана жената от другата страна и тръгнаха покрай останките от разрушената стена.