Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Насам! — извика Дейв, тръгна напред и започна да си пробива път през хаоса.
Тод вървеше след Стийв и двете момичета. Когато приближиха вратата, усетиха хладния нощен въздух.
Дейв изостана, за да помогне на Тод да излезе. Долови странно движение вляво — нещо трепна и се сви. Обърна се и видя във въздуха да пръска кръв. Хвърли се инстинктивно на пода и забеляза как Стийв и двете момичета потрепериха. Мартина и Стийв се откъснаха от ранената девойка, която остана права с умолително протегнати ръце, и сякаш за миг времето спря. После краката й се подгънаха и тя падна назад.
Дейв изпълзя от вратата и като по чудо избегна куршумите, които посипаха мястото, на което бяха застанали. Дръпна Тод надолу и изрева:
— Мамка му!
Тод се приземи тежко и закрещя от болка, но Дейв сякаш не го чуваше. Придърпа приятеля си обратно в главното фоайе извън обсега на огъня. Погледна назад към вратата и видя, че другите трима лежат разкривени в локва кръв, която се разливаше по мраморния под.
40.
Стъкла и смачкани парчета метал бяха изхвърчали на сто метра от конферентния център. Фреди Бантели се движеше с лекота през тях. Пътят бе покрит с отломки и залят с бензин и вода, а въздухът бе изпълнен с дим и прах.
Макнали нареди на Бантели да спре на десет метра от разбития главен вход. Капитанът отвори вратата.
— Изчакайте малко — извика той в кабината, но Бантели вече беше слязъл и притичваше около предницата на колата.
— Мамка му! — прошепна гневно Макнали и пое дълбоко дъх. — Добре, Бантели — извика той. — Така и така си слязъл, провери главния вход. Аз ще посоча пътя на другите коли. И недей — повтарям, недей! — минава през вратата. Разбра ли?
— Разбрах.
— Проклето хлапе — изсъска Макнали към останалите трима пожарникари. Двама от тях нагласяха кислородните си бутилки, а Раул Бургос се пресягаше към дръжката на вратата. Макнали погледна назад над главите им. В ръката си държеше фенер, имаше лампичка и на каската. Виждаше как другите камиони на Девета команда спират на няколко метра от тях. И тогава през грохота на разрушението и паниката се чу стрелба.
Някакво шесто чувство му подсказа какво се случва, колкото и невероятно да бе то. Чу как един от колегите му отзад извика, хвърли се на пода и удари коляното си в остро парче метал. То сряза крачола му и по крака му се разля болка.
— Стойте тук! — извика той назад и въпреки болката изпълзя под колата. Претърколи се и застана с лице към главния вход.
Тогава видя подметките на Бантели. Промъкна се към него и се озова в локва от кръвта на младия пожарникар. Момчето се тресеше. Макнали се пресегна към него изпод камиона, но тялото замря.
Макнали излезе от прикритието си и успя да издърпа Бантели в широката около метър сянка между колата и разрушената сграда. Свали маската му. Лицето на момчето беше побеляло. Повдигна го и видя, че гърбът му е разкъсан от тила до средата на гръбнака. От раната се лееше кръв и стърчаха кости.
Макнали седеше неподвижен с обезобразеното тяло на момчето в скута си и затвори безжизнените му очи. Тогава чу гласа на диспечерката. Тя се опитваше да звучи спокойно, но постепенно се предаваше на паниката.
— Девет-алфа. Какво става? Девет-алфа, моля ви, отговорете!
— Макнали — каза капитанът като на сън. — Има стрелба.
41.
— Конър! — извика Макнали по радиостанцията. — Сядай зад волана и се изтегляй. Бавно!
Екипът на задната седалка бе чул разговора с диспечерката. Стрелецът беше някъде високо. Инженер Джийн Конър пропълзя до предната седалка, приведен възможно най-ниско, за да не пострада от стрелбата.
Двигателят още бе включен. Конър седна на шофьорското място и включи на задна, превит на две, главата му беше почти под кормилото. Пожарната кола тръгна бавно назад и десетина куршума се забиха в предното ляво стъкло. Следващият откос раздроби предния десен прозорец. Два от куршумите се удариха в каската на Джийн Конър, пробиха я и се забиха във вратата сред пръски мозък. По лицето на Конър шурна кръв, той падна напред, а кракът му натисна газта.
Камионът избуча и задните му гуми се превъртяха. После пое внезапно назад и се заби в полицейска кола, която точно спираше зад него. Продължи да се движи, все едно се бе блъснал в детска количка, и все повече набираше скорост. Патрулката се завъртя, влетя през разбития вход на сградата и се удари в една висяща от тавана греда. Гредата се изтръгна от бетона над колата и горният й край се откачи. Тя се залюля за секунда на единствения си останал болт и падна като отсечено дърво. Двете ченгета в патрулката видяха всичко като на забавен каданс. Единият се пресегна към дръжката на вратата и дори успя да я открехне, преди гредата да се стовари върху колата и таванът да поддаде.