Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Коленичи до Марти и каза:
— Г-н Гардинър, мисля, че трябва да тръгнете с нас.
Старецът вдигна насълзените си очи.
— Няма да я изоставя.
— Не бива да оставате тук. Таванът може да падне. Сигурно има и други бомби.
— Не ми пука.
Форман не знаеше какво да му каже.
— Четирийсет и две години — промълви Марти. Погали мъртвата си съпруга по косата. Тя беше напълно бяла, почти прозрачна. — Малко бракове издържат толкова. Не и в тези забравени от бога времена. Аз съм виновен. Знаех, че Нанси не иска да идва тук тази вечер. Аз я вкарах в тази история. Знам си.
Форман докосна ръката му.
— Г-н Гардинър, може ли да ви наричам Марти?
Старецът не откъсваше очи от лицето на Нанси.
— Марти, не бива да се обвиняваш. Няма как да си сигурен, че жена ти е мислила по този начин.
— О, сигурен съм. Знаех и нищо не казах. Бях прекалено егоистичен. Настоявах да бъде на моето. А сега вижте какво стана.
Форман се опитваше да събере мислите си.
— Добре, да речем, че си прав. Защо тогава те е последвала? Защото те е обичала, Марти.
Старецът отново се разрида и се приведе по-близо до трупа на съпругата си. Раменете му се тресяха.
— И знаеш ли какво? — продължи Форман. — Не би искала да останеш тук, нали?
Марти не отговори. Форман се изправи и отиде при останалите, които изглеждаха нервни и със сигурност искаха да се махат.
— Нищо повече не мога да направя — каза им той. — Да вървим.
Обърнаха се към дъното на главното фоайе. Дейв метна раницата си на рамо и тримата започнаха да си пробиват път през отломките.
— Почакайте — чу се тих глас зад тях.
Обърнаха се едновременно и видяха Марти Гардинър в същата поза, стиснал ръката на съпругата си в двете си длани. Не гледаше към сенатора и момчетата. Не можеше да откъсне очи от жената, с която бе прекарал по-голямата част от живота си.
— Прави сте — добави той, без да вдига глава. — Прави сте.
Постави дланите на Нанси на гърдите й, прокара пръсти през косата й за последен път и се изправи. Тръгна с останалите, без да се обръща назад.
47.
Площта около асансьорите бе най-чистата в цялата сграда, но дори там имаше следи от разрушението. Единият от трите асансьора беше отворен от взривовете.
Таванът на кабината се бе стоварил върху двамата души вътре, които не помръдваха. Вратите на асансьора, който бе най-близо до експлозиите, бяха огънати, сякаш никога повече нямаше да се отворят. Но асансьорът в другия край изглеждаше невредим.
Четиримата тръгнаха към знака за аварийния изход, който примигваше и виеше, сякаш всеки миг щеше да гръмне. Дейв бутна вратата, натисна напречната й лайстна, но тя не поддаде.
— Или е залостена от другата страна, или нещо тежко я е блокирало — простена Тод, седна на земята и опря гръб в стената. Въздъхна тежко.
Дейв изрита вратата. Нищо.
— Ако е заключена, ще успеем да минем — каза той и я огледа.
На няколко метра лежеше парче от метална греда. Форман, Марти и Дейв се опитаха да го вдигнат, но беше неимоверно тежко. Всички заедно успяха да го извлекат само на няколко сантиметра.
— Не става! — възкликна Марти.
Тогава Дейв видя нещо друго — метален кол, дълъг около метър, наполовина скрит под парчета бетон. Марти и Кайл му помогнаха да го изрови. Дейв го грабна, отиде до вратата и я удари три пъти силно близо до дръжката. Тя не помръдна. След още три удара Дейв смени тактиката и започна да блъска в дървената част близо до ключалката.
След още четири удара колът най-накрая проби дървото. Дейв го изтегли навън с помощта на Кайл. Разшири дупката и след няколко секунди всички разбраха, че тази врата няма да им свърши работа, защото зад нея имаше купчини зидария и стомана. Беше като фалшив вход към стена от бетон.
Дейв помогна на Тод да се изправи и всички се върнаха към фоайето с асансьорите. Чак тогава забелязаха правоъгълния метален панел между две от асансьорните врати. На него имаше опростена схема на сградата. Тод отново седна на пода, а Дейв и Форман разгледаха чертежа. Марти стоеше на няколко крачки зад тях.