Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
От колите изскочиха антитерористи в пълно бойно снаряжение и се наредиха в обичайните си карета за настъпление. Двама от тях се въртяха на място и оглеждаха околността. Другите се бяха привели и търсеха прикритие. Разстоянието до стълбите отстрани на бензиностанцията не беше голямо. Витрината бе счупена, полиците вътре бяха срутени и приличаха на бутнати плочки от домино. Метални кутии с напитки, пакети чипс и бисквити се търкаляха по пода. Фризерът в дъното бе разцепен на две и цялата бъркотия бе обилно полята с вода от спукана водопроводна тръба. Вадата изтичаше навън.
Антитерористите се качиха по стълбите и обходиха покрива, стиснали автомати „Хеклер и Кох“. Озоваха се там за секунди и се разгърнаха по цялото пространство. Намериха два автомата М60 на триножници, около които се търкаляха стотици гилзи от бронебойни патрони М61.
Водачът на екипа се обади по радиостанцията на командира си и предаде видеоизображение на сцената към оперативния център в буса, паркиран на километър и половина от конферентния център.
— Мястото е опразнено — докладва той.
Стрелецът бе оставил не само автоматите и гилзите, но и касета, кутия с неизползвани амуниции и камуфлажна мрежа. Претърсиха целия покрив, надникнаха в мрака зад сградата и огледаха под силната светлина на прожекторите предната част. Нямаше въжета и стълби. В задния край водачът на екипа намери метален капак, широк около половин метър. Опита се да подпъхне облечените си в ръкавица пръсти под ръба. Успя леко да го повдигне, но капакът беше здраво залостен.
— Мястото на отстъплението открито — докладва той.
Секунда по-късно капакът изхвърча във въздуха и отнесе водача на екипа. Взривът беше слаб, но много добре премерен, така че да вдигне металния капак нагоре. Водачът на екипа излетя и с черната униформа, каската и очилата за нощно виждане заприлича на голям прилеп. Изхвърча през ръба на покрива и падна в изтичащата от бензиностанцията вада. Остана да лежи така под блясъка на пожарите.
45.
Дракон наблюдаваше с професионално хладнокръвие как антитерористите претърсват покрива и чакаше удобен момент да се изтегли. И той настъпи. Взривът беше направо разочароващ, заглушен от другите шумове наоколо. Но след това видя черен силует да прелита над ръба на покрива. Веднага запълзя по корем през храстите и се отдалечи от местопрестъплението. Пред него се простираше малък участък обгорена трева, а зад него имаше дървета, които обточваха шосето. Наслади се за последно на делото си и побягна през тревата към пътя. И тъй като всички погледи бяха вперени в бензиностанцията, успя да се измъкне незабелязано.
След две минути стигна до колата си. Мобилният му телефон завибрира в предния джоб на военното му яке. Извади го и прочете съобщението.
„Какво става?“
„Пълен успех“, написа той в отговор.
След няколко секунди на екрана се появи ново послание.
„Остани на разположение.“
46.
Дейв Голдинг благодареше на Бога, че бе пропуснал началото на речта на Форман, за да се надруса. Ако не беше в тоалетната по време на взрива, със сигурност щеше да е мъртъв.
Освен това трите викодина, които изпи, му помогнаха да не откачи напълно. Но и те не можеха да спрат треперенето му, когато видя опустошенията. Върна се при сенатора. Той се опитваше да успокои възрастния мъж, чиято съпруга току-що бе починала от раните си. Ръката на Тод беше в много лошо състояние. Дейв разкъса една тениска от раницата си и направи от нея турникет и импровизирана превръзка. След това даде на приятеля си два викодина. Тод беше толкова благодарен, че притъпиха болката му, че дори не попита откъде са се взели.
— Не можем да стоим повече тук — каза Кайл Форман.
— Няма да я изоставя — простена Марти Гардинър.
— Г-н Гардинър, разбирам ви, но…
— Не мога.
Форман се изправи и каза на Дейв и Тод:
— Може да има още бомби.
— Няма как да излезем отпред — отвърна Тод, стиснал зъби от болка.
— Наясно съм с това.
— Е… тогава какво?
Като огледа внимателно помещението, Форман установи, че пораженията не са съвсем обичайни. Вторият взрив беше дошъл изпод залата, но по всичко личеше, че първата бомба е била скрита близо до рецепцията. Разбра го от начина, по който се бяха пръснали отломките — тухли, мазилка, пластмаса, метал, човешки крайници. Те бяха излетели във всички посоки. Но вляво от рецепцията и зеещата дупка в задната стена имаше друга преграда, перпендикулярна на главното фоайе. Тя беше пострадала от взрива, но не бе паднала, а зад нея имаше друго фоайе и няколко асансьора. Сенаторът видя до тях знак за авариен изход.