Чиракът на прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 9789547831957
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чиракът на прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?
Направих каквото ми каза. Написах: „Как да обвържеш богърт“. После, докато Прогонващия духове разказваше историята, започнах да си водя бележки, бързайки да не изоставам от говоренето му, както обикновено.
Вече знаех, че обвързването на богърт изискваше много тежка работа, която Прогонващия духове наричаше „полагане". Първо трябваше да се изкопае яма възможно най-близо до корените на голямо, завършило развитието си дърво. След цялото копаене, което Прогонващия духове ме беше карал да върша, останах изненадан да науча, че един Прогонващ духове рядко копае сам ямата. Подобно нещо се правеше само ако бе напълно неотложно. За това обикновено се грижеха специален копач и помощникът му.
После трябваше да се наеме каменоделец да изсече дебела каменна плоча, която да се положи върху ямата като надгробен камък. Беше много важно камъкът да е изсечен в точния размер, за да запечата добре ямата. След като долният край на камъка и вътрешността на ямата се покриеха със смес от желязо, сол и здраво лепило, идваше времето богъртът да бъде вкаран успешно вътре.
Това не беше особено трудно. Кръвта, млякото или съчетание от двете вършеха работа всеки път. Истински трудната част беше да наместиш камъка, докато богъртът се хранеше. Успехът зависеше от това, колко добър помощник ще наемеш.
Най-добре беше да разполагаш с каменоделец, който да стои наблизо, и двама души за спускането на камъка, които използваха вериги, контролирани от подемно устройство, поставено над ямата, за да спуснат камъка долу бързо и благополучно.
Това била грешката, която Били Брадли допуснал. Било късна зима, времето било противно... и Били бързал да се върне в топлото си легло. Затова работел през куп за грош.
Използвал местни работници, които не били вършили такава работа преди. Каменоделецът бил отишъл да вечеря, обещавайки да се върне до час, но Били нямал търпение и не му се чакало. Вкарал богърта в ямата без особени проблеми, но се натъкнал на трудности с каменната плоча. Нощта била влажна и плочата се хлъзнала, затискайки лявата му ръка под ръба си.
Веригата заяла, така че не могли да повдигнат камъка, и докато работниците се борели с нея, а единият от тях се върнал тичешком да доведе каменоделеца, богъртът, разярен, че е хванат в капан под камъка, взел да напада пръстите на Били. Нали разбираш, бил един от най-опасните богърти. Наричат ги „Разкъсващи“ и обикновено се прехранват само с добитък, но този обичал човешка кръв.
До полагането на камъка минал почти половин час, а дотогава било твърде късно. Богъртът бил отхапал пръстите на Били чак до второто ко-калче и се заел да смуче кръвта от тялото му. Писъците му от болката заглъхнали до хленч, а когато освободили ръката му, останал бил само палецът. Скоро след това умрял от шок и от загуба на кръв.
- Това беше тъжна работа - каза Прогонващия духове. - Сега той е погребан под живия плет, точно извън църковния двор в Лейтън - онези, които вършат нашия занаят, нямат право да положат костите си в осветена земя. Това се случи само преди малко повече от година и ако Били беше оживял, сега нямаше да разговарям с теб, защото той щеше още да е мой чирак. Горкият Били, той беше добро момче и не заслужаваше това, но тази работа е опасна и ако не се върши правилно.
Прогонващия духове ме погледна тъжно, после сви рамене.
- Поучи се от това, момче. Нужни са ни кураж и търпение, но преди всичко, никога да не прибързваме. Използваме ума си, мислим внимателно, после правим каквото трябва да се направи. При обичаен ход на събитията никога не изпращам някой чирак сам, докато първата година от обучението му не приключи. Освен ако, разбира се - добави той с лека усмивка, - не поеме нещата в собствените си ръце. Пък и тогава трябва да съм сигурен, че е готов за това. Както и да е, всичко по реда си - каза той. - Сега е време за първия ти урок по латински.
Глава 11
Ямата
Случи се точно три дни по-късно...
Прогонващия духове ме беше пратил долу в селото да прибера седмичните продукти. Беше много късно следобед и когато излязох от къщата му, понесъл празния чувал, сенките вече започваха да се удължават.