Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Гай я пусна и рече:
- Имам една приятна изненада за теб, скъпа, пазех я за тази вечер.
- Каква?
- Утре във вестник „Таймс“ ще бъде обявен годежът ни.
За миг Беки бе толкова смаяна, че само погледна младежа.
- О, скъпи, това е прекрасно!
Отново го прегърна и този път не се дръпна, когато той заопипва гърдите и. После обаче попита:
- Но какво ще каже майка ти?
- Пет пари не давам какво ще каже - възкликна Гай и пак я зацелува по шията.
Плъзна длан и по другата и гърда, а Беки разтвори устни и езиците им се докоснаха.
Усети как Гай разкопчава копчетата отзад на роклята и - отначало бавно, сетне по-уверено. Тя се изчерви, когато младежът махна куртката и вратовръзката и ги метна върху облегалката на канапето, и се запита дали да не му каже, че са отишли прекалено далеч.
Но Гай се зае да разкопчава ризата си и Беки съвсем се уплаши: вече нямаше власт над нещата.
Младежът се надвеси и съблече сакото на Беки. След това отново започна да я целува и да прокарва длани по гърба и.
Младата жена си помисли, че може би ще и се размине, ако Гай не успее да разкопчее сутиена. Но не след дълго стана пределно ясно, че той и друг път се е справял с тази нелека задача: разкопча чевръсто копченцата и насочи вниманието си към бедрата на Беки. Най-неочаквано спря, когато дланта му стигна горния край на чорапите, погледна я в очите и промълви:
- Опитвах се да си представя как изглеждаш, но и през ум не ми е минавало, че си толкова красива.
- Благодаря - прошепна Беки и изправи гръб.
Гай и подаде чашата с бренди и тя отпи още една глътка, след което се запита дали не е по-разумно да каже например, че кафето е изстинало, и да отиде в кухнята, за да направи друго.
- Въпреки всичко тази вечер изживях голямо разочарование - допълни Гай, без да сваля длан от бедрото и.
- Разочарование ли! - възкликна Беки и остави чашата.
Вече я хващаше.
- Да - потвърди Гай. - Заради годежния ти пръстен.
- Годежният ми пръстен ли? - бе още по-смаяна младата жена.
- Поръчах го преди повече от месец в „Гаръд“19 и ми обещаха, че тази вечер мога да го взема. Ала днес следобед ми съобщиха, че ще бъдат готови едва утре рано сутринта.
- Не е толкова важно - рече Беки.
- Как да не е важно! - възкликна Гай. - Исках тази вечер да ти го сложа. Дано ти е възможно утре сутринта да дойдеш малко по-рано на гарата. Смятам да падна на колене и да ти поднеса пръстена направо на перона.
Беки стана и се усмихна, Гай също се изправи и я прегърна.
- Винаги ще те обичам, знаеш го, нали?
Роклята на Дафни се плъзна и падна на пода. Гай хвана Беки за ръката и тя го заведе в спалнята.
Той отметна припряно покривката, скочи на леглото и протегна ръце. Без да губи и миг, Беки отиде при младежа, а той махна набързо останалите и дрехи и започна да я целува навсякъде по тялото, а после я люби с обиграност, каквато, както си помисли тя, се постига само с много практика.
Макар да я позаболя, Беки бе изненадана колко бързо е приключило дългоочакваното усещане. Тя се притиска дълго, сякаш цяла вечност до Гай. Той току повтаряше колко държи на нея, което попритъпи вината, обзела Беки - нали все пак бяха сгодени!
Тя вече се унасяше, когато и се стори, че чува затръшване на врата. Обърна се, решила, че са съседите на горния етаж. Гай почти не се помръдна. Не щеш ли, вратата на спалнята се разтвори рязко и пред тях изникна Дафни.
- Извинявайте, не знаех, че сте тук - прошепна тя и затвори тихо вратата след себе си.
Беки погледна притеснена любимия си. Той се усмихна и я прегърна.
- Не се плаши. Дафни няма да каже на никого.
Притегли я с ръка и отново я люби.
Когато Беки отиде на първи перон, гара „Уотърлу“ вече гъмжеше от униформени мъже. Беше закъсняла само две-три минути и се изненада, че Гай не я чака. После се сети, че той първо трябва да отскочи до Албемарл Стрийт, за да вземе пръстена.
Погледна табелата отстрани на влака: с бял тебешир с едри печатни букви пишеше „Лондон - Саутхамптън, връзка с кораба на „Пенинсюлър и Ориентъл“, потеглящ за Индия. Тръгва в 11,30 ч.“ Беки продължи да оглежда притеснена перона, докато погледът и не се натъкна на няколко безпомощни девойки. Бяха се събрали под гаровия часовник и говореха в хор с пискливи истерични гласчета за балове, срещи по поло и кой ще се жени в скоро време. Те си знаеха, че трябва да се сбогуват тук, на гарата, понеже не приляга на младо момиче да придружава някой офицер чак до Саутхамптън - освен ако не е омъжено или сгодено за него. Но Беки си помисли как тазсутрешният брой на „Таймс“ съобщава, че те двамата с Гай са сгодени, така че може би щяха да я пуснат да изпрати своя годеник чак до пристанището...