Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Богове! — изсумтя Мос. — Трябва ли отвсякъде да ме обсипват с враждебност? Няма ли един човек, с когото да разменя блага дума?
— Горкичкият! — отвърна му саркастично Лараня. — Как да не те съжали човек, когато връхлиташ тук като банати и започваш да обиждаш приятеля ми, както и да ме излагаш пред родния ми брат!
— Тогава ела с мен! — заповяда й монархът и я сграбчи за ръката. — Да си поговорим насаме, далеч от чужди уши.
Жената рязко отдръпна ръката си.
— Есзел декламираше поема — отсече строго тя. — И ще остана тук, докато не свърши.
Мос хвърли изпепеляващ поглед на поета, целият разтреперан от гняв. Реки можеше да почувства как сърцето на поета тупка като обезумяло. Сестра му не беше съобразила, че като търсеше причина да откаже на съпруга си, бе насочила гнева му към беззащитния си приятел.
— Как ли ще се почувстваш, ако любимият ти поет изведнъж се окаже без покровител? — попита ехидно владетелят.
— Тогава любимият ми съпруг изведнъж ще се окаже без жена! — отвърна на удара Лараня.
— Нима това нищожество означава толкова много за теб? Този полу-мъж?
— Този полу-мъж е повече мъж от теб, понеже умее да запазва самообладанието си, което е нещо задължително за благородник като теб!
Това вече беше прекалено. Мос вдигна ръка — провокиран от чистия гняв — за да я удари, когато яростта на жена му изведнъж изчезна, заменена от ледено спокойствие.
— Само го направи — изрече тя с глас, наподобяващ стържене на нокти по ръждясал метал.
Внезапната промяна в Лараня го спря. Никога преди не беше вдигал ръка срещу нея, никога преди не бе изгубвал контрол до такава степен. Разтреперан, той се вгледа в очите й, мислейки си колко красива я правеха споровете, както и колко я обичаше и мразеше същевременно. После отново изгледа кръвнишки Есзел — за последно — обърна гръб и се отдалечи по тесния мост, изгубвайки се в дъждовната нощ.
Реки въздъхна тежко — едва сега си даде сметка, че беше затаил дъха си. Поетът изглеждаше съкрушен, а брадичката на Лараня потрепваше дръзко, докато гърдите й се издигаха и спадаха трескаво. Част от нея обаче се чувстваше адски доволна, че е успяла да надделее над съпруга си.
Атмосферата вече не беше същата и по негласно споразумение и тримата се запътиха към стаите си. По-късно Лараня съумя да открие съпруга си и те първо се караха, после се помириха и накрая правиха бясно любов, без да съзнават, че Какре ги наблюдаваше от Чаросплетието.
Десета глава
Кайку, Саран и Тсата пристигнаха в Лоното рано сутринта след изнурителната езда от Ханзеан. Бяха стигнали до разлома Ксарана по тайни пътеки и пристъпиха границите му под прикритието на нощния мрак, без да смутят никой от враждебно настроените му обитатели. Завръщането им бе очаквано с интерес от всички, които знаеха за мисията на Кайку, и по пладне изтъкнати представители от висшите ешелони на Либера Драмач и Аления орден се събраха, за да чуят какво ще им каже шпионинът. Кайку също присъстваше — по настояване на Кайлин и Саран. Младата жена бе доволна. Мисълта, че информацията, която носеше куараалецът, е твърде деликатна, за да бъде споделена с нея, не спираше да я човърка отвътре, ала ето че след като бе дала два месеца от живота си — и едва не го беше изгубила — за да доведе тук този мъж, загадката най-накрая щеше да бъде разбулена.
Срещата се проведе на последния етаж на полукръглата сграда, която представляваше неофициалното седалище на организацията. Тя се издигаше на една от най-високите тераси на Разлома, а най-горното й ниво представляваше обширно помещение с плосък покрив, поддържан от масивни колони, обрамчени от висок до кръста парапет от ковано желязо. Традиционните ниски маси от черно дърво бяха отрупани с малки чинийки и гарафи с най-различни вина, спиртни и топли напитки. Кайку седеше редом с Кайлин и още две жени, облечени в одеждите на Аления орден, които тя не беше виждала преди, ала самата специфика на организацията предполагаше непрекъснати пътувания на Сестрите и като че ли само Кайлин беше неизменно тук. Един от най-големите й страхове беше някой да не научи точния брой на жените от Ордена, ето защо държеше да бъдат максимално разпръснати, така че да не бъдат избити накуп в случай на бедствие. Недалеч се виждаше Заелис, придружен от Юги — неговата дясна ръка — който й се усмихна окуражаващо. Тя отвърна на усмивката му. Тсата седеше сам в далечната част на помещението.