Бедствие на високи токчета

— О!

— Ама и тебе си те бива, Роберто. Предизвика ли Мосимо? — Ноно отпусна глава на облегалката и се взря във внука си. Тъмните му очи блестяха изпод сведените клепачи. — Мислех, че ще се правиш на страхопъзльо.

— Установих, че ролята не ми е по вкуса.

Ноно гръмко се изсмя.

— Адски си усложнил задачата си.

— Какво е животът, ако не низ от трудности, които трябва да се преодолеят? — Роберто протегна ръка в толкова типично италиански жест, че Бренди изпита усещането, че се е пренесла на Ботуша.

— Много вярно. — Ноно ласкаво се усмихна на внука си. — На дивана до вас, Бренди, виждате моя единствен внук, единственото дете на моето единствено дете. Ние, от рода Контини, крадем, но само от богатите.

На устните й разцъфтя неудържима усмивка.

— Да, да, истина е! Ние сме италианските робинхудовци. Помагаме на бедните, застъпваме се за правдата и от поколения наред сме известни с нашата страст, с нашия живот, с нашите безразсъдни решения, с нашите танци, с нашето пиене, с нашата смелост… с нашите любови. — Той вдигна чаша в поздрав към предците си. — Но Роберто беше такова едно сериозно момче, което израсна навъсен, отговорен мъж — и аз се гордеех — та как иначе! Но си мислех, че кръвта на Контини най-сетне е отстъпила на цивилизацията. Обаче не. Тя само е тлеела в жилите на момчето ми и е чакала условията, които да го превърнат в мъж, луд и безразсъден като нашия родоначалник, като стария Чироко!

Противоречивите чувства към Роберто и умората лишиха Бренди от всякакъв такт.

— Значи той е навъсен и отговорен крадец на диаманти? Тук нещо куца! — Тя си прехапа езика. Нямаше значение колко е разочарована от Роберто, не биваше да си го изкарва на приятния старец, който обичаше внука си и й поднесе вино и бисквити.

— Ще разбиеш сърцето на моя nonno, като се изказваш по подобен начин за семейния занаят — захили се Роберто и докосна с показалец мекото на ухото й.

Бренди рязко се дръпна.

— Щом те чака процес, явно не си усвоил кой знае колко добре семейния занаят.

Ноно се изкикоти и започна да се пляска по коляното.

— Тя те закова!

Старецът изобщо не беше засегнат, затова Бренди се разгорещи.

— Би трябвало да оставиш незаконната дейност на професионалисти като Мосимо.

Смехът на Ноно секна.

— Хей, Роберто, ти не предупреди ли очарователната и красива Бренди?

— Да. Тя твърди, че щяла да постъпи както намери за добре.

Двамата мъже я изгледаха така, сякаш не бе особено умна.

Ноно изцъка укорително с език.

— Ноно, надявах се, че ще покажеш на Бренди част от триковете си.

Ноно се взря във внука си и полекичка кимна.

— Да, разбира се.

На Бренди каза:

— Разбира се, аз съм немощен и не съм пъргав както някога. Ще простите непохватността на стареца, нали?