Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
Бренди се ненавиждаше, че любопитства, но трябваше да знае:
— Ти с това ли се занимаваш?
— Неприятно ми е да обръщам гръб на традициите — добродушно отвърна той.
Тя се взря в ръцете му — с дълги, широки длани, способни да докарат една жена до екстаз…
— Много те бива в краденето.
— Да, така е, Бренди. Само че… — Строгият му тон я накара да го погледне в очите.
И моментално да съжали. За пръв път от онези нощи в хотелския му апартамент той се фокусира върху нея с неподправен чувствен умисъл.
— Никога не съм взимал от теб нещо, което не си готова да дадеш.
— Ако не си забравил, аз ти направих офертата. — Тонът й беше разумен, но лицето й пламна.
Тя също не бе забравила уикенда, но оттогава той не й беше налитал така. Не беше направил нито една интимна забележка. Изглеждаше готов да се преструва, че връзката им е и винаги е била изцяло професионална. Бренди малко се беше подразнила, че му е толкова лесно да игнорира случилото се помежду им, но също така изпитваше благодарност. Неловко щеше да се получи, ако трябваше да отблъсква авансите му — току-виж не устояла…
Разбира се, друго щеше да е, ако бяха прекарали дълго време заедно. Официално тя се запозна с него едва тази сутрин. Това време само й се струваше дълго.
Трябваше да се изяснят.
— Да, ти много точно описа нещата. Бях сърдита на Алан. Исках да си отмъстя и си отмъстих чрез теб. Вероятно се чувстваш използван и омерзен, за което съжалявам. Знам, че не биваше да постъпвам по този начин, но направих такива саможертви заради него, а той… просто ме обвини, че не са били достатъчно. Бях се озлобила истински. Разбираш ли? Когато ти предложих секс, това беше чисто и просто отмъщение.
Роберто улови ръката й в длани, поднесе я към устните си и я целуна, сякаш миризмата на кисело зеле, пържен лук и наденица с чесън не можеше да го стресне… стига този мирис да идваше от нейната кожа.
— Прелестно създание, използвай ме колкото често пожелаеш.
Четиринадесет
Когато Роберто я нарече „прелестно създание“ с онзи италиански акцент, Бренди мислено се приготви да го атакува с ароматизирани свещи, свежи цветя и с… О, господи, какво обичаха мъжете? С шевролет „Номад“ от петдесет и шеста година, който имал (така беше чувала) огромна задна седалка, която се разгъвала.
Той отново й целуна ръка и бодро рече:
— Пристигнахме.
Докато й помагаше да излезе от колата, Бренди се огледа наоколо. Намираха се в работнически квартал, покрай улицата се редяха двуетажни тухлени къщи. От тротоара до вратите се простираха високи стълбища. Една бабка надникна иззад дантелените пердета към лимузината, Роберто и Бренди.
— Това е госпожа Чарлтън. — Роберто й помаха весело с ръка. Хвана Бренди под мишница и й помогна да се изкачи по стълбището. — Да не се подхлъзнеш на тази буца лед!
Възрастният мъж, който ги пусна да влязат, приличаше на карикатура на типичния италианския дядо от снимките. Дълбоки бръчки прорязваха бузите и челото му. Оредялата му бяла коса стърчеше нагоре и се развяваше на вятъра. Кафявите му очи блещукаха. На ръст беше около метър седемдесет и пет и за разлика от внука си имаше много изискана фигура.
— Бързо, влизайте. Навън е същински хладилник. — Той затвори след тях и те се озоваха в смътно осветено тясно преддверие с врати към другите помещения и стълбище за втория етаж. Дядото метна палтата им на един стол. С широка усмивка, която разкри здрави бели зъби, той улови внука си в юнашка прегръдка.
Роберто сърдечно го потупа по гърба. Двамата мъже се целунаха по бузите с такава обич, че Бренди се просълзи.
Божичко, наистина трябваше да се обади на майка си. Беше се затъжила да си изплаче душата на близък човек.
— Кое е това прелестно създание?
Още веднъж прелестно създание, произнесено с разкошен италиански акцент. Току-виж се пристрастила.
— Това е госпожица Бренди Майкълс, моята адвокатка — гордо я представи Роберто.
Току-виж и към това се пристрастила.
— Бренди, това е моят nonno Серджо Контини.