Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Ами ето, какво ви разправях! — отвръща Канди хитро. — Тактичен и щедър — такъв бе Жером.
Серенак най-сетне откъсва очи от топлите цветове на африканското село, създадени от Мюре, и поема щафетата от помощника си:
— Направо светец. Единодушни сме по този въпрос. Нашата Алисън има малко неблагодарно лице, но пък никак не е глупава. Предложението не й давало мира и тя извикала експерт. Искам да кажа, друг експерт, а не вас, Канди.
Галеристът приема удара с усмивка.
— Знаете какво е продължението, нали?
— Изгарям от нетърпение да го чуя. Господа, вие разказвате така увлекателно, почти толкова увлекателно като дядо ми — магьосника…
Серенак хвърля като стрела края на историята:
— „Лилиите“, които е притежавала Кейт Мюре, са били оригинална творба на Моне, а не репродукция! Картината е струвала сто пъти, хиляда пъти повече от сумата, предложена от Морвал…
Стените на галерията се разтърсват от бодрия смях на Канди.
— Ах, пустият му Жером!
— Знаете края на историята, нали? — подхвърля Бенавидиш, като едва се сдържа да не избухне. — Алисън Мюре, разбира се, скъсала всякакви връзки с този толкова мил френски джентълмен… А бабата загубила едновременно и зет, и приятел, отказала да продаде картината, но така или иначе, щяла да бъде изгонена от рибарската си колиба. Намерили я два дни по-късно… Хвърлила се от високите отвесни скали до моста Ла Купе39 — провлака, свързващ двете части на острова. И знаете ли какво е останало от нея?
Канди е зает да търси място на платното на Мюре и не отговаря.
— Една пейка! — изкрещява Силвио. — Пейка, върху която е изписано името й, датата на раждане и на смъртта, точно срещу скалите, от които се е хвърлила. Такава е традицията в Серк — няма гробище, няма и гроб, а само пейка, върху която се изписва името на отишлия си жител на острова. Пейка за всеобщо ползване, на публично място, насред природата, срещу морето… Преди да умре, Кейт е направила завещание, че дарява картината на Националната галерия в Кардиф.
Канди се надига и не се разделя с усмивката си.
— Значи има щастлив край, инспекторе. Серк се сдобива с нова пейка, галерията в Кардиф с едни „Водни лилии“, а Жером намира претекст да скъса с най-грозната си любовница…
После намалява с няколко децибела височината на смеха си.
— Господин Канди — настоява Бенавидиш с безизразно лице, — вие сте експерт, избран официално от Регионалната дирекция по култура на Нормандия да работи с наследството на Южен Мюре…
— Е, и?
— Като се знае, че Морвал ви е поверил мисията да му намерите оригинални „Лилии“, че познавате колекцията на Мюре и че сте ходили често до Серк, то…
— … съм могъл да подшушна на моя голям приятел, че картината „Водни лижи“ на Кейт Мюре вероятно не е репродукция… Това ли намеквате?
— Например.
— Дори да е било така, има ли нещо незаконно?
— Не, няма.
— Тогава какво търсите?
Силвио Бенавидиш се надига от третото стъпало на стълбите и това му дава възможност да е на една височина с Амаду Канди.
— Убиеца на Морвал. И мотива за убийството му. Само това.
— Алисън Мюре?
— О, не. Тя има желязно алиби за сутринта на престъплението. Била е зад гишето си в Нюкасъл.
— Е, добре, в такъв случай?
— В такъв случай нищо не доказва, че Морвал се е отказал да търси други „Лилии“ и че не си е намерил друг наивник. С ваша помощ, Канди…
Амаду Канди не изпуска Силвио от очи. Дуел на погледи и първият, който мигне, губи.
— Ако бях открил такава картина, инспекторе, нямаше да стоя в тази мизерна галерия. Щях да си купя в морето край Дакар един от островите на Кабо Верде, щях да съм независим и да си изградя личен финансов рай…
Амаду Канди се усмихва с всичките си снежнобели зъби и продължава:
— А на всичко отгоре ще ме накарате да наруша професионална тайна, нали?
— С цел да изобличим убиеца на приятеля ви!
— Хайде да говорим сериозно, господа инспектори, къде бих могъл да намеря втори „Лилии“?
Двамата полицаи не му отговарят. Бенавидиш и Серенак стават едновременно и правят три крачки към вратата.
— Още едно уточнение — изведнъж проговаря Серенак. — За да бъдем напълно точни, Кейт Мюре не е дарила картината на музея в Кардиф, защото фондация „Тиъдър Робинсън“ е получила „Лилиите“ като легално завещана собственост, а чак след това я е предала на Националната галерия в Кардиф.
39
Мостът е изграден върху провлака. — Бел.прев.