Човекът от остров Луис
- Автор: Мэй Питер
- Серия: Остров ЛУИС #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът от остров Луис». Краткое содержание книги:
– Искам да видя дали вътре има лодка – каза.
– Лодка? – намръщи се озадачено Гън. – В църквата?
– Да, лодка. – Фин натисна бравата на вратата и тя се отвори. Двамата прекосиха преддверието и влязоха в основното помещение, където, разбира се, нямаше лодка. Само прост олтар от буково дърво с пурпурна драперия и амвон, издигнат високо над него, откъдето свещеникът, привилегирован да стои по-близо до всевишния от своето паство, проповядваше словото Божие.
– И какво те накара да мислиш, че ще откриеш лодка в храма? – обади се иззад гърба му Гън.
– Тормод Макдоналд спомена за църква с лодка вътре, Джордж. Църква, построена от рибари.
– Значи си го е съчинил.
– Не съм сигурен. Вярно, че е объркан и разстроен. Спомените му се губят и преплитат и трудно намира думи, с които да ги предаде. Допускам дори, че крие нещо, съзнателно или не. Но не мисля, че лъже.
Още щом излязоха от църквата, вятърът ги поде наново, още по-силен и безмилостен от преди.
– Целият остров Харис е протестантски, нали, Джордж? – попита Фин.
– Не ще и дума. Дори да се намерят един-двама католици на Хебридите, те са по-скоро като овце, отлъчени от стадото, и живеят най-вече по южните острови. – Той се ухили и понижи глас. – Знаеш, по-топъл климат, по-леки нрави. Чувам, че магазините дори продавали алкохол в неделя.
Фин също се усмихна и отвори вратата на колата.
– Мисля, че по-скоро адът ще замръзне, отколкото да видим това по нашите места. А сега накъде?
– Карай обратно към Тарбърт. Ще ми се да взема копие от акта за раждане на стария Тормод.
Отделът по гражданско състояние се намираше в сградата на съвета в Тарбърт – унило здание с плосък покрив, служило по-рано за общежитие на учениците, идващи от далечни кътчета на острова, за да посещават местната гимназия. Къщата на отсрещната страна на улицата едва се виждаше иззад стена от дървета и храсти, безспорно оставена да израсте, за да скрие от погледите на обитателите ѝ грозотата на тази постройка.
Възрастната дама, която ги посрещна, вдигна очи от бюрото си с думите:
– Затваряйте вратата! Как, мислите, се седи тук по цял ден? И без това става достатъчно течение от проклетата неуплътнена дограма!
Сконфузеният Джордж Гън побърза да затвори вратата и се зае да рови из дълбините на подплатеното си яке в търсене на полицейската карта. Служителката я огледа през очилата си, сетне вдигна очи над телените им рамки, за да проучи внимателно двамата посетители.
– И с какво мога да ви помогна, господа?
– Бих искал да получа едно извлечение от регистъра на ражданията – рече Гън.
– Е, дано не очаквате, че ще ви излезе безплатно само защото сте полицай. Струва 14 паунда.
Фин и Гън се спогледаха, потискайки усмивките си.
– Отдавна ли работите в съвета, госпожо Маколи? – попита Фин, след като наклони глава, за да прочете табелката върху бюрото.
– Откакто се помня. Но вече от пет години съм пенсионирана. Сега съм тук само за няколко дни, по заместване. Та чий акт за раждане ви интересува?
– На Тормод Макдоналд – отвърна Гън. – От Шилебост. Роден някъде около 1939-а, ако не се лъжа.
– А, да... – кимна сериозно старата дама и покритите ѝ с кафеникави петна пръсти зачаткаха по клавиатурата на компютъра. – Ето го – каза след малко, взирайки се в екрана. – Втори август 1939-а. Искате ли и копие от смъртния акт?
В последвалата тишина вятърът отвън сякаш се усили още повече, стенейки през всяка цепнатина и пролука подобно на жалба по мъртвите.
– Ужасна случка беше, господин Гън – продължи госпожа Маколи, без да забелязва ефекта от думите си. – Помня я добре. Беше съвсем млад, още тийнейджър. Истинска трагедия. – Пръстите ѝ пробягаха отново по клавиатурата. – Да, точно така. Починал на 18 март 1958-а. Да ви извадя ли копие? Ще струва още 14 паунда.
Трябваше им само четвърт час, за да стигнат обратно до църквата на Скариста, и десетина минути бродене сред надгробните камъни, докато открият онзи, който търсеха. Тормод Макдоналд, роден 2.VIII.1939, обичан син на Доналд и Маргарет, удавил се при нещастен случай в залива Стайнигид на 18.III.1958.
Гън приседна в тревата до обраслата с мъх гранитна плоча и се облакъти върху коленете си. Фин стоеше прав, вторачен в издълбания надпис, сякаш очакваше, че ако го гледа достатъчно дълго, той ще се промени от само себе си. Тормод Макдоналд бе умрял едва осемнайсетгодишен и лежеше в земята вече петдесет и четири години.
След излизането от сградата на съвета двамата мъже не бяха разменили нито дума помежду си. Но сега Гън вдигна глава и изрече въпроса, занимавал мислите им още откак госпожа Маколи ги бе попитала дали ще желаят копие от смъртния акт.