Човекът от остров Луис
- Автор: Мэй Питер
- Серия: Остров ЛУИС #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът от остров Луис». Краткое содержание книги:
– Тези на младия Фин Маклауд и всичките му злочестини. За последно спах в нея в нощта преди погребението на леля ми и тогава се заклех, че никога повече няма да го правя.
– Младият Фин – протегна ръка тя и леко го докосна по бузата с върховете на пръстите си. – Спомням си го. Обикнах го още от първия миг, в който го видях. И никога не му простих, задето разби сърцето ми.
Той я погледна в очите и в съзнанието му отново прозвуча въпросът на Гън. Кожата ѝ бе поруменяла от вятъра, рошещ косата ѝ на дълги копринени кичури, които се вееха зад главата ѝ като знаме на свободата. Фините ѝ черти, макар и леко загрубели от времето и изпитанията, все още бяха ясни и привлекателни. Малкото момиченце от неговото детство, цъфтящата девойка от младостта му още бяха тук, в тази зряла, забавна, интелигентна жена, която някога така лекомислено бе наранил. Но човек не можеше да върне времето назад.
– Показах на баща ти снимка на човека, изваден от мочурището. Сигурен съм, че той го позна.
Маршели дръпна ръката си като ударена от електрически ток.
– Значи е вярно.
– Така изглежда.
– Все се надявах, че е станала някаква грешка. Че са объркали ДНК пробите, или нещо подобно. Родителите са скалата, върху която градиш живота си. Малко шокиращо е, когато тя започне да се клати под краката ти.
– Показах му и медальона на свети Кристофър, а той го взе и го хвърли в морето. Каза, че го получил от някоя си Кейт, както и че всички били католици.
Върху лицето ѝ се изписа смайване.
– Той явно е напълно изкуфял. Вече не знае какво говори.
Фин не беше толкова уверен, но реши да запази съмненията за себе си.
– Джордж Гън ще ходи утре на остров Харис, да проучи семейството на баща ти. Предложи ми да отида с него. Да го направя ли?
– О, да – отговори бързо Маршели, а сетне добави: – Но само ако ти искаш. Ако можеш да отделиш време. Аз ще трябва да отскоча до Глазгоу за няколко дни. Имам да вземам изпити, макар че, честно казано, хич не ми е до това. – Тя се поколеба. – Ще съм ти благодарна, ако наглеждаш Фионлах, докато ме няма.
Фин кимна и помежду им се възцари тишина, запълвана единствено от вятъра. Той свистеше сред тревите, надигаше морските вълни срещу скалите и носеше далечните крясъци на чайки, опитващи се да овладеят неговите пориви и течения. Блъскаше безмилостно и тях самите, издуваше дрехите им, сякаш се мъчеше да ги събори. Маршели опря ръка върху лакътя му, а той се пресегна и прокара пръсти през нейните коси, по гладката кожа на шията ѝ. Тя направи едва забележима крачка към него и той почти долови топлината на тялото ѝ. Колко лесно щеше да бъде да я целуне.
В далечината прозвуча клаксон и те се обърнаха да видят минаващата кола. От шофьорския прозорец махаше женска ръка и Маршели ѝ помаха в отговор.
– Госпожо Макричи – каза и моментът бе безвъзвратно изгубен, отнесен от вятъра подобно на думите им.
Деветнайсета глава
Макар да носят различни имена, остров Луис и остров Харис всъщност са един къс земя, разделен от планинска верига и тесен провлак.
Пътят на юг, след равнинните мочурища в северната му част, бързо се стеснява до една-единствена лента, виеща се сред безбройните езера, издълбани в скалата от последните оттеглящи се ледници.
Автомобилът напредваше през сумрака на буреносните облаци, спускащи се откъм склоновете на назъбените планини. Навлязоха в остров Харис при имението Ардвърли, там, където самотната му бяла сграда се издига край бреговете на Лох Сийфорт.
Оттук пътят започваше да се издига стръмно нагоре, разкривайки великолепна гледка към черните, неподвижни води на езерото. Покрай банкета се редяха коловете на зимната маркировка, а навред около тях се издигаха шеметно върхове, забили чела в подобните на тъмна лава облаци.
Чистачките на Фин едва смогваха да се справят с пелената от дъжд, замъгляваща предното стъкло. Тук-таме покрай платното се срещаха скупчени овце, унило пощипващи рядката трева, успяла някак да се захване сред скалите.
А после, с преминаването на тесен планински проход, сред пурпурночерните облаци се появи ивица златиста светлина. Разпокъсана демаркационна линия, отделяща два атмосферни фронта. Те продължиха да се спускат на юг и небето постепенно се проясни, разкривайки пред тях южните плата на остров Харис.
Пътят заобикаляше пристанището Тарбърт, където спираха фериботите от Скай и Лохмади, и започваше да се изкачва наново, за да превали скалите над Лох Тарбърт и няколкото къщи, кацнали покрай брега. В самото пристанище, защитено от преобладаващите западни ветрове, водата бе гладка като огледало, отразяващо мачтите на закотвените в залива платноходни яхти. По-далеч на изток слънчевата светлина се отразяваше от сребристата повърхност на морето толкова ярко, че бе невъзможно да се определи къде свършва то и къде започва небето.