В земята пламък се крие

Не е честно! — изкрещя Стела. Не можехте ли да осъзнаете, че бях наранена?

— Проблемът със Стела беше, че не можеше да се разбере какво й се върти в главата — добави Хейн. — Трудно ми е да определя какво си мислят момичетата — ако изобщо мислят.

Лони го перна по главата, а той театрално потърка удареното.

— Беше изцяло затворена. Ти това ли си мислеше? — Той се обърна към Друин.

— Де да знам — рече едрото момче. — Понякога си мисля, че се страхуваше от мен. Но тя беше толкова въздигната, че не мисля, че се е страхувала от някого.

От теб се страхувах, от теб! Не осъзнаваш ли, че ме измъчваше?

— На мен също ми липсва — добави Друин. — Но не и езикът й.

Нито на мен твоите юмруци — контрира Стела.

— Погребението беше добро — рече Хейн. — Всички плакаха.

— Но тя нямаше истински приятели — отбеляза Хермеса.

Ами ти?

— Никога не узнавах какво всъщност мисли за нещата. Не допускаше никого до себе си. Радвам си, че вече имаме теб, Лони! — заключи Хермеса.

— Какво ще кажете да се топнем? — запита Хейн. Свали ризата си и пристъпи в плиткото. — Бррр, ама че студено! — подигра се на Лони. — Вледенявам се!

Останалите се изсмяха.

Бебета, бебета до един! — помисли си Стела, гледайки ги да се плацикат във водата, но краката й потръпваха при мисълта за прохладната вода на езерото — копнееше да изтича и да се присъедини към останалите.

Над главите им премина облак, подбутван от хладен ветрец.

— Понякога ми се струва, че тя отново е тук — рече Друин, оглеждайки се. — Сякаш се е върнала да ни тормози.

Всички се обърнаха и погледнаха към хълма, за миг Стела си помисли, че ще бъде разкрита. Но по някаква причина те не я видяха.

Наистина ли съм била толкова себична, толкова потънала в себе си? — запита се тя.

Гласът не отговори.

А Друин? — примоли се тя. Той бе груб, никога не ме е обичал.

— Ти го отблъсна, така че той реагира с грубост. Мислеше, че ако те нарани, ти ще се разкриеш. Разбира се, вината е негова, но е трудно да се приеме, че тя тежи изцяло върху него.

Кой си ти? Откъде знаеш тези неща?

Гласът подмина тези въпроси.

— Това е домът ти, а това са твоите близки. Нима смяташе, че бягството ще промени тях или теб? Няма достатъчно далечно място, където да избягаш от себе си.

Какво не е наред с мен?

— Нищо, което малко огън да не може да излекува. Ще се отдадеш ли на Пламъка?

Стела кимна мрачно, озовавайки се обратно на пода в мазето, обливана от пламъците, които сякаш търсеха досег с душата й. Тя протегна ръка и докосна един оранжево-жълт пламък, той се отдели от огъня и безболезнено запламтя връз дланта й. Докато тя гледаше, пламъците плъзнаха нагоре. Бавно. Бавно.