В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Голям огън пропукваше в камината, около която членовете на Компанията се бяха насъбрали в защита от неочаквано студеното време. Фоилзи слезе при тях, когато заради смрачаването стана невъзможно да се бди. Каменното мазе бе много по-топло от изложените на течение горни етажи. С напредването на следобеда въздухът се сгря и сякаш сгъсти, глави започнаха да клюмат, брадички се опряха на гърдите. Хауфутът спеше дълбоко върху канапето, свирейки с широкия си нос. Навън времето не показваше признаци на подобрение.
Малкото останали разговори бяха разделени на две групи. Кърр, Хал и Фемандерак бяха потънали в поредно безплодно обсъждане на малкото оставащи варианти, сетне тихо заговориха за пръв път относно разделянето на Компанията, надявайки се сами и по двойки да избегнат бдителността на стражите, а Индретт, Стела и Фоилзи обсъждаха живота скришом в Инструър. Индретт разсъждаваше на глас дали да се връщат в Лулеа. На нея градът доста й беше допаднал. Знаеше, че много от приятелите й на пазара щяха да са склонни да им помогнат. Но нейната мисъл бе единствената оптимистична такава, изразена сред Компанията, останалите членове на която изглежда вече не се интересуваха дали Аркосът на Немохайм ще се появи за тях. Някои може би дори щяха да го приветстват.
С времето разговорите утихнаха съвсем, което остави хъркането на хауфута като единствено звуково оформление, съпровождано от пукота на пламъците и трополенето на дъжда.
Цепеница се размести в огнището; друга, поставена отгоре й, се изтърколи на пода. Никой не се събуди.
Дотогава потъналата в танцуващи сенки стая внезапно се освети от изгарящо сияние, което привидно се изливаше от камината.
Лийт сепнато се събуди. През здраво стиснатите си очи бе видял колона чиста светлина да пробива стаята — знаеше, че това е сън. Колоната бе жълта по краищата, но матовобяла в основата. Огромна тежест изглежда го притискаше надолу, премазвайки го върху студения каменен под. Младежът се опита да извика, но от гърлото му не се отрони звук. Рев и пропукване изпълваха въздуха, така че дори и да беше изкрещял, гласът му щеше да остане нечут.
Жълти огнени нишки се простряха от колоната, дирейки из стаята. Лийт видя блясъка, но не можеше да избегне пламъка, който носеше смъртта му, гледайки как се извива към него, сетне го удря с мощта на водопад, ледник, ломяща се планина, приковавайки го към пода като мухите, които Друин обичаше да приковава към перваза.
Сега ревът стана толкова силен, че сякаш главата му щеше да се пръсне от шума. В този звук имаше нещо човечно, нещо мелодично — напомни му за пещерите под Адунлок и звука на арфата на Фемандерак, усилен отвъд възприемане.
Това не е истина. Това е сън. Ще му се оставя и ще видя къде ще ме отведе.
Огнената нишка продължи да се влива в Лийт, който сега осъзна, че снагата му сияе, светеща жълто по краищата и ослепително бяло в сърцевината. Сякаш вътре в него бе запален пламък. Шумът и светлината се усилиха, отвъд каквото бе смятал за възможно, ала той не бе погълнат, не се подпалваше. За момент зърна невъзможната гледка на мазето, където огнени нишки се простираха от стълба към всеки член на Компанията.
— Имам нещо да ти покажа — заговори спокоен, плътен глас, тихо, но очевидно достатъчно силно, за да заглуши огнения рев. — Желаеш ли да го видиш?
— Да — отвърна Лийт, думата пламнала като огън.
Пред него се материализира огромна фигура във формата на куб. Лийт повдигна глава и можа да види две стени, простиращи се в безкрайността. Изви врата си допълнително, но не можа да види върха му, който потъваше в облаците. Не можеше да определи какво представлява или какво е предназначението му. Кубът се намираше в стаята, а някак Лийт знаеше, че той е многократно по-голям от мазето, от целия град.
Това е много ярък сън — помисли си той.