В земята пламък се крие

Фарр се хвърли към краката на фигурата, опитвайки се да свари противника си неподготвен, но срещна само въздух. Доброто си е добро, изръмжа той. Познавам добрината, когато я видя.

— Възможно, възможно. Ако съм добър, злото трябва да бъде нещо различно от мен. Съществуват и други неща — следователно е поне възможно те да са източник на злината.

Фарр погледна изненадано към лицето на фигурата, което беше грешка, защото не видя удара под брадичката, нарушил равновесието му.

— Аз съм творителят на всичко живо — но за да получат живот, сътворенията ми трябва да притежават известна свобода в избора си, ограничена единствено от обстоятелствата. Злото присъства в матрицата възможности.

Ами правото на избор? Нима майка ми имаше избора да оздравее, докато умираше през пролетта и лятото? Защо сътворението не ридае? Защо облаците не падат мъртви на земята?

Той възстанови баланса си и сграбчи фигурата за врата.

— Разликата между теб и един облак е, че облакът не може да избере дали да бъде движен от вятъра ми.

Пламтящата фигура се измъкна от хватката на Фарр.

Майка ми не избра смъртта, а тя настъпи. Ако всички сме орисани да умрем, не разполагаме с истински избор. Удар и ответ. Двамата спряха за миг, дишайки тежко.

— Слушай! Със създаването на различни от мен неща ограничих силата си до това, което ще им даде свобода да избират. Алтернативата е съществуване като нещото, от което се страхуваш — безпомощно пред вятъра. Избрах да ви даря със смърт. Майка ти оценяваше този дар и го прие, докато ти си избрал да не го разбираш. Тя го разбра и го приветства дори и в най-отчаяните часове.

Приветствала? Лъжец? Тя крещеше за милост, а ти не направи нищо!

Удари опонента си по рамото.

— Седях при нея през цялото време, споделяйки болката й. Нима смяташ, че съм ви изоставил, защото сте избрали да стоите настрана от вятъра ми? — фигурата изтегли ръка назад, сякаш се приготвяше да хвърли цялата си тежест зад удара. — Избери да бъдеш честен със себе си. Причината смъртта на родителите ти и брат ти да те разгневи, е, че се чувстваш изоставен. Но аз не съм те изоставил.

Никога няма да те изоставя, дори и да го поискаш. Това разгневява ли те?

Фарр видя удара, но не направи нищо да го избегне. В последния миг извъртя тялото си, така че ударът попадна в десния му лакът с изхрущяване. Падна на пода, гърчейки се от болка.

— Ти си могъщ боец — рече гласът. — Служи ми добре, но като листо по вятъра. Не би ли искал да бъдеш мой доброволен служител?

Какво си намислил?

— Изчакай и ще видиш. Но всичко още не е свършило, още е много далеч от края.

Фарр кимна, най-близкото нещо до признание.

— Добре. Вземи гнева си и го положи в огъня.

Без него по-лош воин ли ще бъда?