В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Наемници — преведе Хал. — Вероятно дезертьори от брудуонската армия.
Манум изненадано повдигна вежди.
— Вероятно — рече Лийт, — но те се подчиняваха на Аркоса от Немохайм. Може и да са били брудуонци, но бяха обикновени хора, недостойни противници за уменията на Ахтал. След като се оправи с тях, той… — младежът се поколеба.
— Пощадихме го! — въздъхна Манум. — Изборът не беше мой, уверявам ви, но Лийт бе на мнение, че не бивало да убиваме беззащитен човек.
Той утихна, очевидно измъчван от някакъв спомен, може би смъртта на Парлевааг. Или, замисли се Лийт, съпругът й и останалите фенни, посечени от брудуонците. Вестоносецът на Кроптър, измъчван и убит от брудуонските мечове. Горящото фавониянско село. Писъци. Викове. Миризма на смърт.
Очите му се изчистиха и се вгледаха в тези на Лийт.
— Убийството на беззащитните е привично на враговете ни — накрая рече той.
— Наистина имаше повече от достатъчно смърт — съгласи се Хал.
— Но този навик очевидно е разпространен сред множество от брудуонците — отбеляза хауфутът с отврат. — Враговете ни ще погледнат на това като на слабост, от която да се възползват.
— Проявата на милост усилва милостивите — вметна бързо Хал.
Лийт го погледна остро. Сега аз имам моралното превъзходство, братко, и ти не ще си го възвърнеш. Но бе разтревожен от сходството с братовите думи и онези, отекнали в ума му, когато Аркосът на Немохайм бе в ръцете им.
Отшелникът поклати глава при това очевидно разпалване на неприязън.
— Без значение на моралността, смятам, че в скоро време можем да очакваме посещение от Аркоса, съпроводен от пълна група стражи.
Това отрезви Компанията, която дотогава не бе обмисляла последиците от бягството.
— И няма да дойде с намерението да благодари за пощадата — отбеляза Стела.
— Но ние не сме беззащитни! — каза Фарр, повдигайки меча си. — Нека дойдат! Ще ги посрещнем!
— Не можем — уморено отвърна Кърр. — Не и ако не искаме да се сражаваме с цял Инструър, комуто ще бъде съобщено, че представляваме заплаха за града. Трябва да напуснем колкото се може по-скоро.
Перду изчака докато Компанията осъзнае тези думи, сетне поде:
— Мостовете ще бъдат наблюдавани. Невъзможно е да избягаме на север или на юг. И ще разпространят описанието ни из града. В капан сме.
Разнесе се мърморене.
— Чуйте се само! — рече Фоилзи с ръце на хълбоците. — Стореното е сторено, ще има предостатъчно време да обсъждаме това, когато сме в безопасност. Дотогава най-добре да не влизаме в подобни спорове.
Стела бе бясна.
— Ти поне не трябва да бягаш! Със сигурност не си сторила нищо лошо, подслонявайки ни.
— Няма да рискувам. Пък и ще ви е нужен гид, ако искате да избягате невредими.
— Бягство? Имаш идея? — обърна се към нея Кърр, надежда проблеснала в очите му.
По изтощеното й лице премина съмнение.
— Не. Не точно… — но бе очевидно, че мисли усилено.
— Тогава трябва да си съберем багажа и да се махнем. Може да не разполагаме с много време. — Кърр очевидно се раздразваше.
— И да се отправим накъде? — попита Манум. — Може да мине известно време докато Аркосът открие къде живеем. По-добре ще бъде да използваме това време да измислим план.
— Ако тръгнем по улиците, ще бъдем видени от стражите — рече Перду. — Колко голям е този град? Сигурни ли сме, че Аркосът и стражниците не знаят къде сме се настанили? И ако не знаят, колко време ще им отнеме да ни намерят?
Индретт сгърчи лице.
— Никой на пазара не знае къде живеем, но можете да бъдете сигурни, че ще бъдат разпитани. Стражниците ще съсредоточат търсенето си в квартирите около пазара. Това със сигурност ще ни даде малко време. Има стотици къщи, които трябва да проверят.
— На нас ни отне три дни да ви намерим — додаде хауфутът.
— Поне трябва да изчакаме Фемандерак да се върне! — рече Стела.
Кърр изръмжа.
— Тогава да напрегнем умове! — рече той.
Лийт погледна към баща си, по-стар и по-измършавял от милия, обичащ човек, когото си спомняше.
— Избягахме от Пиниона, за да попаднем в друг затвор. Колцина ще умрат, ако опитаме да избягаме този път?
Баща му не отговори.
С Фоилзи, застанала на пост на горния етаж, Компанията остана в мазето, обсъждайки различни предложения и идеи, прекъсната само от връщането на Фемандерак; но по обед всички бяха изчерпали плановете си и признаха поражението си. Бяха в капан. Нямаше значение какво щяха да предприемат, приключението им се бе превърнало на прах. Дъждът се лееше, трополейки по залостените прозорци и удряйки по тясната калдъръмена уличка отвън, а Компанията седеше мълчаливо, очи отворени, ала невиждащи, всички техни усилия и планове довели до поражение. Мнозина от тях жадуваха за дома. За Лийт това не беше просто копнеж по северния въздух и залесените хълмове, но също така и натрапчив спомен за мирното семейство; родители, тихо седнали на верандата, докато момчетата им се боричкат в тревата.