В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Нищо подобно. Гневът ще те лиши от най-въздигнатите ти победи! — каза гласът. — Нека гори в пламъците.
Огънят обгърна боеца.
Много добре. Пое гнева си и го хвърли в пламъка, сетне се разсмя огненогласно, осъзнавайки, че е скочил в огъня.
Сънят на Лийт се промени — за няколко мига младежът сякаш висеше над стаята, виждайки през каменните стени. Пламъкът забушува до предел, огнените колони сияейки с невъобразима белота. Тогава, толкова рязко, колкото и бе започнал, огънят изчезна, оставяйки за миг един последен стълб да пламти с непогрешима яснота, преди да угасне на свой ред.
Събуди се с тръпки. На каменния под недалеч от камината лежаха обгорелите останки от цепеница, върху която танцуваха дълги пламъци. Пред очите му огненият език се скъси, сетне като последния дъх на умиращ се усили за миг, преди да утихне сред виещ се дим.
Глава 5
Загадката на стрелата
Самотна сълзица на съжаление се плъзна по бузата на Фоилзи, докато старицата завърташе големия тежък ключ, оставен от съпруга й. Никога не вярвах, че ще се стигне до това… — помисли си тя, прокарвайки ръка по тежката дървена врата. Е, този дом бе подарък. Време е да го оставя.
Тя прибра ключа в джоба си и прекоси улицата, присъединявайки се към северняците, които я изчакваха в утринния сумрак. Това можеше да се окаже най-опасната част от деня — с издигането на слънцето и появата на хората по улиците щеше да е лесно за издирващите отчаяна шайка убийци да се сдобият с множество охотни помощници. „Отчаяна шайка убийци“! Така бе казал информаторът — познат на инструърски стражник, по такъв начин ги описвали стражите.
Е, благодарение на продавача на риба знаят къде да ни намерят. Или поне са знаели. Да видим как ще ни открият сега.
Снощи бе приготвила убежище за северняците, но не беше сигурна дали ще го използват. Приказките в мазето бяха все обезкуражаващи, Фоилзи не бе съумяла да им покаже в каква сериозна опасност се намират. Не, не беше така, осъзнаваха, просто не изглеждаха да се впечатляват. Решението на Съвета и клането в Пиниона очевидно ги бяха лишили от силата, нужна им да продължат. На път са от месеци — припомни си тя. Тялото си има предел.
И нощта. Нещо се бе случило, след като ги остави в мазето, сигурна беше, слушайки приказките им днес на закуска. Резултатите бяха очевидни — равнодушни и апатични вчера, незаинтересувани от съдбата си, днес преливаха от енергия и планове, готови да приемат помощта й. Вероятно бяха взели някакво решение, а може би някой от тях бе изрекъл окуражаваща мисъл или обнадеждаваща реч. Ще се нуждаят от това там, където ги отвеждам. Все пак те не разполагат с избор. Аз също.
Ленан внимателно се намести, разположен неудобно върху купчина тухли. От изгодната му позиция върху покрива на постройка се откриваше взор към двете страни на улицата. Гледаше как Фоилзи заключва вратата на дома си, сетне се отправя по осветения от утринта калдъръм към Компанията.
Тя не е като мама Клотиър — помисли си горчиво той. Не е мила като нея. И е още жива. Видях мамчето да пада. Видях да я секат, докато тя ги молеше за милост. Тези двамата не го видяха. Прекалено заети бяха да си спасяват кожите. Устните му се сведоха до гънка цепка.
Вчера новините се бяха разнесли из цял Инструър. Затворниците се разбунтували и завзели Пиниона, убивайки множество от омразните стражи — така говореха първоначалните слухове и гражданите се радваха. По-късно се разбра, че Пинионът бил нападнат от врагове на града, посекли и стражи, и затворници без да подбират. Някои казваха, че по-късният слух бил пуснат от градските управници, но техните гласове бяха заглушени от твърденията на други, които твърдяха, че видели с очите си. Слухът, внимателно претеглен да засегне патриотизма на гражданите, бързо се пръсна из претъпканите постройки. Ескейн, казваха. Бунтовниците предприемат финалния си ход.
Ленан чу и двата слуха. Знаеше истината.
Премести се още няколко инча, колкото се осмеляваше. Тухлите се разместиха под него. Вдясно северняците крачеха по най-тясната от алеите. Развълнувани тръпки полазиха по тялото му, когато зърна друга, по-голяма група да се появява отляво, откъм портата Инна — поне двадесетима стражници в пълно въоръжение, поведени от едра фигура в огненочервена роба. Сетне по друга улица измарширува още един отряд. Трети — отдясно. Там пък четвърти. Поне осемдесет войници се подготвяха да арестуват Компанията, пристигайки с няколко минути закъснение. Ленан се отдели от ръба, отиде до другия край на покрива и заследи прогреса им през западната част на града. Каквото и убежище да намереха, Ленан щеше да го види, след което да се погрижи то по съвместителство да се превърне и в техен гроб.