![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Мили боже — стовари се Бени на съседната седалка до Вин. Навсякъде из помещението се разнесоха стонове, когато апаратът се вдигна във въздуха. Но независимо от болката и умората Вин изпитваше огромна наслада от свършената работа. Само от това единствено кацане флотата научи много повече, отколкото от дългогодишните проучвания досега. Ето защо изпитваха по-скоро сладка болка.
Хората от групата на Дием почти не говореха помежду си и свистенето на пламъка в дюзата беше единственият шум. Те обаче го усещаха дори в костите си. Вин все още следеше с половин ухо разговорите в орбита, но гласът на Триксия не се чуваше в тях. Вече никой не се обръщаше към хората на Дием. Грешка: Киви се опитваше да се свърже с него, но Езр беше твърде изморен, за да издържи тона на хлапето.
От другата страна на планетата сондажите изоставаха от графика. Бяха успели да разчупят милиони тонове от замръзналия океан, но парата, която се образува при взривовете, затрудняваше останалата част от работата. Един от Новородените — Брюхел — се оплакваше, че са загубили връзка с една от сондите.
— Този проблем се дължи на вашето местоположение, сър — чу се гласът на един от техническите специалисти на Чуенг Хо. — Ние виждаме всичките. Три от тях са още на повърхността; едната почти не се вижда от парата, но иначе не личи да има проблеми. Други три набират височина, стабилно се издигат, на безопасно разстояние една от друга… Един момент… — Минаха секунди. По друг канал алармираха за медицински проблем; явно някой беше получил припадък от нулевата гравитация. После диспечерът на полетите отново се появи в ефир: — Много странно, изгубихме картина от сондажите по източното крайбрежие.
— Надявам се, че имате резервен канал за връзка.
Гласът на Брюхел звучеше остро и сприхаво.
Специалистът от Чуенг Хо не отговори.
Трети глас:
— Току-що получихме сигнал за авария. Мислех, че вашите хора са приключили с взривовете на повърхността.
— Точно така, приключиха! — гласът на Брюхел беше изпълнен с негодувание.
— Получихме още три аварийни сигнала. Предлагам… Тъй вярно, сър!
Аварийни сигнали? Вин направи усилие да се изправи, но ускорението беше толкова голямо, че го прикова към креслото. „Кажи още нещо, дявол те взел!“ Но човекът, който преди малко извика „Тъй вярно, сър!“ — очевидно някой от военните на Чуенг Хо, ако се съди по произношението — вече не беше в ефир; най-вероятно превключи на някоя от кодираните честоти.
Гласът на представителя на Новородените стана пресеклив от гняв.
— Искам да говоря с някой от ръководителите ви. Незабавно. Не е трудно да разберем, че ни държите под прицел с вашите лазери, когато лъчите ни заслепяват. Веднага ги отклонете или ще съжалявате!
Визьорът на Езр притъмня и пред очите му се откроиха стените на спускателния апарат. Тук-там по тях личаха следи от тапети, но явно нещо с видеото не беше наред, защото картината примигваше и се местеше хаотично.
— Проклятие!
Беше гласът на Джими Дием. Водачът на групата се намираше в предната част на кабината, затиснат от ускорението в командирското кресло. Някой повръщаше зад гърба на Вин. Приличаше на кошмар, в който изведнъж всичко се обръща с главата надолу.
В този момент двигателите на апарата спряха. За три секунди непоносимата тежест на ускорението най-сетне освободи гърдите на Вин и той бавно се отпусна във въздуха. Натисна бутона, който освобождаваше предпазните колани и се понесе към Дием. От мястото си под тавана лесно можеше да наблюдава контролното табло, без да пречи на работата на Дием.
— Наистина ли стреляме срещу тях?