![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Мики щеше да се отърве от пазача заедно с трупа на Джери. Докато бъдеха открити, от тях щеше да е останало твърде малко, за да бъдат идентифицирани, и никой нямаше да разбере как са умрели.
Щом стигна до това решение, за негова изненада го споходи поредица от еротични представи. Имаше една обитателка на „Пендълтън“, която намираше за особено секси. Не можеше обаче да си купи секс със Спаркъл Сайкс, тъй като тя нямаше нужда от пари. Харесваше му и дъщеря й. Те му напомняха за Малори, сервитьорката от бара, и сестричката й, две от първите му три убийства. Връхлетя го копнеж. Повече никога нямаше да прави секс с някоя, преди да я е убил. Прекалено рисковано бе. Ако обаче успееше да се отърве от Джери и пазача толкова лесно, колкото очакваше, можеше да си позволи да пофантазира как някой ден ще оправи момичетата Сайкс и ще се отърве от тях по същия начин. Всички обичаха да мечтаят.
Въодушевен прибра гащичките и бельото. Върна чантата в дрешника.
Обу чифт чорапи. Бяха кашмирени. На пръстите на краката му с прясно оформените нокти им беше уютно и топло.
21. Тук и там
Свидетел
Леден дъжд се изливаше по комините от бял камък, вятърът свиреше тъничко край тях, сякаш се наостряше, и дори тук, където почти никой не можеше да ги види, величествените архитектурни детайли бяха намерили своето място. Всеки комин беше покрит с дялани акантови листа и всяка от четирите стени беше украсена с овален медальон от варовик, в който бяха гравирани буквите БВ за „Бел Виста“.
Покривът от гледжосани керамични керемиди на плавната сграда изглеждаше плосък, но имаше лек наклон от центъра към четирите стени на високата до кръста балюстрада, формираща парапета. Дъждът се стичаше в медните улуци, които го отвеждаха към водосточните тръби по ъглите на сградата.
През водосточните тръби, лъкатушейки между комините и вентилационните отвори, които му бяха познати като белезите от дълга меланхолия, Свидетел се приближи към западния парапет. Носеше ботуши, джинси, пуловер и промазано яке, но не дъждобран.
Беше дошъл от нощ без дъжд; не го очакваше и тук.
Застана на високата балюстрада, загледан надолу към трафика по булеварда и към светлините на града, ширнал се в равнината долу. Виждаше метрополиса за четвърти път и той беше по-ярък и по-голям от преди. Ако светлините на улиците и сградите не бяха замъглени от дъжда, градът щеше да бъде още по-впечатляващ.
Свидетел зачака спирането на дъжда, дълбоката и всеобхватна тъмнина.
Сайлъс Кинсли
На връщане от срещата в бара „Топърс“, при която получи информация от Пери Кайзър, с наближаването си към главния вход на „Пендълтън“ Сайлъс се поколеба, защото светлината изглеждаше по-приглушена и жълтеникава от обичайното и правеше трудно видим прехода между първото и второто стъпало. Първото стъпало беше с широчината на две, а второто в действителност представляваше широк наклон, така че пийналите (какъвто Сайлъс не беше) или възрастните (какъвто категорично беше) понякога се препъваха там.
Заобиколени от архитрав от дялан варовик с бръшлянови мотиви, вратите от бронз и стъкло, увенчани с арки, бяха скрити под заоблен балдахин от стъкло и бронз на Луис Къмфърт Тифани. Поставени дискретно под балдахина, лампите светеха надолу към стълбите и вратите. Нито една не беше изгоряла, но входът изглеждаше едва наполовина осветен в сравнение с обичайното.
Щом отвори една от вратите и пристъпи във фоайето, Сайлъс откри, че и тук лампите светят по-слабо от обикновено. Свали качулката на дъждобрана си и забеляза, че осветлението е едва малка част от промените в помещението. Изпълнен с недоумение, вместо в познатото фоайе без килим се озова в трансформирано пространство с прекрасен старинен персийски килим, покриващ част от мраморния под, и две канапета, на които гостите да изчакат, докато бъдат приети. Бюрото на портиера от лявата страна го нямаше, а на негово място имаше масивна стена с красива ламперия и единична врата, завършваща с арка. Портиерът от вечерната смяна, Падмини Бахрати, я нямаше. От дясната страна вместо двете двойни френски врати, водещи към голямата зала, която обитателите използваха за партита, твърде големи, за да бъдат организирани в апартаментите им, в стената с ламперията имаше още една масивна врата с арка. Право напред двете френски врати към общия партерен коридор бяха заменени от достолепна арка, заобиколена с изящна резба. Вместо дискретното скрито осветление на тавана имаше величествен кристален полилей, а наоколо — лампиони с копринени абажури с ресни.