![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
Той бе изненадан от декадентската пищност на формата — показност, която намираше за доста арогантна и необичайна дори за извънземните.
Една от главните му задачи на борда на „Стрийкър“ беше да оценява извънземните апаратури — особено свързаните с военната област. Този кораб не бе най-доброто, с което галактяните разполагаха, и все пак го караше да се чувства като древния човекоядец от Нова Гвинея, който се гордее с новия си, зареждащ се през дулото мускет, но с болка осъзнава съществуването на картечници.
Том вдигна глава. Екипът му се събираше. Той включи хидрофона си.
— Всички ли са готови? Добре тогава. Подекип две, насочете се към онзи каньон и проверете дали стига до края на хребета. Би скъсил обратния ни път към „Стрийкър“.
Чу потвърждаващо изсвирване от Карача-джеф, ръководител на подекип две. Отлично. На този делфин можеше да се разчита.
— Бъдете предпазливи — добави той, докато се отдалечаваха. После махна на останалите да го последват в развалината през пробойната в корпуса.
Влязоха в притъмнените коридори на един загадъчно познат интериор. Навсякъде се виждаха следи от всеобщия характер на галактическата култура, над който се наслагваха и идиосинкразиите на една специфична чужда раса. Светлинните табла бяха идентични с тези по корабите на стотици видове, но пространствата между тях бяха украсени с крещящи на цвят тенанински йероглифи.
Орли внимателно оглеждаше всичко. Но през цялото време търсеше едно нещо, един символ, който можеше да бъде открит навсякъде в Петте Свързани Галактики — сияещата спирала.
Те ще ми съобщят, когато го открият, припомни си той. Делфините знаят, че се интересувам от това.
Но и това се надявам да не подозират колко силно желая да видя този глиф.
18.
ДЖИЛИЪН
— О, и защо трябва да го правя? Ха? Не сте особено отзивчива към мен! Искам само да поговоря с Брукида за минутка. Струва ми се, че не искам чак толкова много!
Джилиън Баскин беше уморена и изнервена. Холограмата на шимпанзето-планетолог Чарлз Дарт блестеше пред нея. Беше съвсем лесно да се развика и да го принуди да се оттегли. Но в такъв случай той вероятно щеше да се оплаче на Игнасио Метц и Метц щеше да й изнесе лекция в смисъл, че „не трябва да нагрубяваме останалите само защото сме техни патрони“.
Глупости. Джилиън не би търпяла от някой човек това, с което се примиряваше при егоистичното малко неошимпанзе!
Тя отмести с ръка кичура тъмноруса коса, който беше паднал над очите й.
— Чарли, казвам ти за последен път, че Брукида спи. Той получи твоето съобщение и ще ти се обади, когато Макани реши, че си е починал достатъчно. Междувременно искам от теб само да направиш списък на изотопите на съдържащите желязо елементи на Китруп. Току-що приключихме с четиричасовата операция на Сатима и се нуждаем от тази информация, за да назначим правилно следоперативно лечение. Искам да отстраня от тялото й всеки милиграм тежък метал колкото е възможно по-бързо. А сега, ако ти се струва много или си прекалено зает в изследването на малките геологически загадки, аз просто ще се свържа с капитана или с Таката-Джим и ще ги помоля да заповядат на някого да слезе долу и да ти помогне!
Шимпанзето се намуси. Устните му се отдръпнаха и разкриха едрите му пожълтели зъби. В този момент, с увеличения размер на черепа си, издадената челюст и кривите палци, той приличаше повече на разярена човекоподобна маймуна, отколкото на разумен учен.
— О, добре! — Ръцете му трепереха, а от емоциите се тресеше и цялото му тяло. — Н-но това е важно! Разбирате ли? Смятам, че Китруп е бил населен с технологичен вид преди около тридесет хиляди години! А Галактическият Миграционен Институт я обявява за ненаселена и недокосната през последните сто милиона години!
Джилиън подтисна желанието си да каже: „И какво от това?!“ В историята на Петте Галактики имаше повече изчезнали и забравени видове, отколкото дори Библиотеката би могла да изброи.
Чарли вероятно бе прочел всичко по израза на лицето й и извика: