Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Тишуут тракна с челюсти в съгласие.

— Идеята ти е добра, Том. Така и ще направим. Ще оставя Лъки Каа с другия уотърскутер на пост. Оссстаналите веднага ще се разпределят по екипи.

Орли хвана тръбната перка на Тишуут, точно когато тя щеше да изсвири нарежданията си.

— А няма ли да е по-добре да използваме акваланги? Тринарът може да не е толкова ефективен, но предпочитам да изоставя сложните разговори на англически, вместо да рискувам всички да се щурат напред-назад за въздух и някой да пострада.

Тишуут се намуси, но даде съответните нареждания. Отрядът се състоеше от дисциплинирани делфини — най-добрите от екипажа на „Стрийкър“ — така че скоро всички делфини се събраха около уотърскутера, за да получат въздушни маркучи.

Том беше чувал за акваланги, които биха осигурили на делфините достатъчно въздух, без да пречат на речта им. Ако намереше време, той беше скован да се опита да създаде такива с подръчни материали. Говоренето на тринар въобще не беше проблем за него, но той знаеше от опит, че делфините се затрудняват да предават техническа информация на друг език, освен на англически.

Старият Ханес вече мърмореше. Той подаваше аквалангите със зле прикрито недоволство. Главният техник знаеше тринар, но за него троичната логика бе доста трудна. По-общо казано, той беше слаб поет. И очевидно не жадуваше да обсъжда технически въпроси в изсвирени рими.

Всичко зависеше само от тях. Повечето от останалите нисши офицери и членове на екипажа, които бяха тръгнали с тях в спасителния отряд, се бяха върнали на кораба, придружавайки Тошио, Хикахи и останалите жертви на ударните вълни. В отряда бе останал само малък брой делфини. Ако се сблъскаха с някаква опасност, щеше да се наложи да разчитат само на себе си. Никаква помощ от „Стрийкър“ нямаше да може да пристигне навреме.