Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

„Обичаме да говорим за расите, ползващи Библиотеката, като за неизобретателни, неспособни на адаптация, носещи се по утъпкани коловози“, мислеше си Орли.

Това, изглежда, до голяма степен беше истина. Много често галактическите раси бяха еднообразни и лишени от въображение. Но…

Той погледна към тъмния, извисяващ се боен кораб и се зачуди.

Имаше легенда, че Прародителите са призовали към непрекъснато търсене на знания, преди да се отправят, преди много еони, към непознати места. Но на практика повечето видове търсеха знания само в Библиотеката. И нейният склад нарастваше съвсем бавно.

Какъв беше смисълът да се търси това, което е било откривано хиляди пъти от онези, които са съществували преди? Беше толкова просто да се подберат например по-напредничави схеми на космически кораби от архивите на Библиотеката и да бъдат изпълнени сляпо, като се разбира едва малка част от това, което се строи. Земята разполагаше с няколко подобни кораба и те бяха истинско чудо.

Съветът на Земните видове, който се занимаваше с отношенията между земните раси и галактическото общество, веднъж почти се поддаде на тази изкушаваща логика. Много хора настояваха да се възприемат галактическите модели, които по-старите раси на свой ред бяха възприели от древните. Те привеждаха за пример Япония, която през деветнадесети век се бе сблъскала с подобен проблем — как да оцелее сред нации, несравнимо по-могъщи от нея. Япония бе концентрирала цялата си енергия в това да се научи да имитира своите съседи и най-накрая бе успяла да стане точно като тях.

Мнозинството в Съвета на Земните видове, включително и почти всички китообразни негови членове, не се бе съгласило. Те смятаха Библиотеката за гърне с мед — нещо изкушаващо и вероятно хранително, но също така и ужасен капан.

Те се бояха от синдрома на „Златната ера“… изкушението да „гледаш назад“ — да търсиш мъдрост в най-старите и прашни текстове, вместо в последните издания.

С изключение на няколко раси, като Кантен и Тимбрими, галактическото общество като цяло изглеждаше застинало точно в този тип менталност. Библиотеката беше техният пръв и последен изход от всеки проблем. Фактът, че древните записи почти винаги съдържаха нещо полезно, не правеше този подход по-малко противен за много от земните жители, включително за Том, Джилиън и техния наставник, старият Джейкъб Демуа.

Излизайки от затворения кръг на технологичните традиции, Земните лидери бяха убедени, че дори в този късен период на галактическата история има неща, които могат само да спечелят от обновяването си. За раса като човешката, гордостта беше важно нещо.

Сираците често не разполагат с нищо друго.

Но това беше доказателство за силата на подхода от Златната ера. Всеки детайл доказваше качествата на този кораб. Дори и като развалина, той имаше изящно проста конструкция, макар че бе отрупан с ненужни украшения. С просто око никъде не се виждаха заварени части. Скобите и свръзките винаги бяха подчинени на някаква друга цел. Една например поддържаше статичен диск, но очевидно служеше и като заглушител за избягване предозирането на вероятността. Орли смяташе, че може да открие и други подобрения, които биха могли да се появят само след еони постепенно усъвършенстване на един древен модел.