Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
Моки потреперя и се извърна със здраво затворени челюсти.
Кта-Джон изстреля към уплашения делфин презрителна струя от сонара си, после се обърна към другите. Хакука-джо и Срика-пол се поклащаха лениво сред ярките декоративни рибки, на които бе позволено да плуват в централния сектор, без да бъдат обезпокоявани.
— Почивката почти свърши — извика офицерът. — Хайде, пак-к на работа! И си пестете омразата за личното време! — Кта-Джон се извърна и отдалечи, като турбуленцията от мощните му перки почти измести останалите.
Хакука-джо го проследи с поглед, след което изпусна дълга, приглушена въздишка.
Това трябва да свърши работа, мислеше си Кта-Джон, докато бързаше към задълженията си в товарния сектор. Специално Моки ще бъде кротък за известно време. Желателно е да бъде.
Ако има нещо, от което аз и Таката-Джим не се нуждаем, то това са именно изблици на расова омраза и подозрение. Нищо не би обединило разделените човеци повече от това.
А и ще привлече вниманието на Крейдейки. Таката-Джим настоява да дадем на капитана още една възможност да измисли план за спасяването ни.
Добре тогава, аз мога да почакам.
Но ако не успее? Ако продължи да иска саможертви от членовете на екипажа, които никога не са изявявали доброволното желание да стават герои? В такъв случай някой трябва да представи на екипажа нов вариант. Таката-Джим се колебае, но това може да не трае още дълго.
Когато настъпеше часът, те щяха да се нуждаят от човешка подкрепа, а расистките заплахи на Моки можеха да унищожат шансовете за такава. Кта-Джин смяташе да следи отблизо този Стенос, за да бъде той добър и покорен.
Макар че беше прекрасно от време на време да се захапва опашката на някой проклет, привързан към брега, лицемерен и всезнаещ Турсиопс!
16.
ГАЛАКТЯНИТЕ
— Ликувайте — пееше четвъртият Брат на Черните Сенки. — Ликувайте, петата луна на малката мръсна планета е завладяна!
Братята на Нощта се бяха сражавали яростно за тази опорна точка, от която скоро щяха да излъчат неудържима мощ и да очистят небесата от еретици и богохулници. Тази луна щеше да гарантира, че плячката ще е тяхна и само тяхна!
Нито една от останалите луни в системата Ктсимини не притежаваше качеството, с което разполагаше тази: сърцевина от почти един процент ънобтейний. Вече тридесет от корабите на Братята се бяха приземили, за да започнат строежа на Оръжието.
Библиотеката, както винаги, беше ключът към него. Преди много цикли четвъртият брат на Черните Сенки се бе натъкнал на странна бележка за уред, използван някога във войната между две отдавна изчезнали раси. Бе му необходима почти половината от жизнения период, за да открие подробностите по изработката му, защото Библиотеката беше лабиринт. Но сега идваше отплатата!
— Ликувайте! — отекваше викът. Това беше пеан за триумфа, предназначен да бъде чут и наистина някои от сражаващите се започнаха да забелязват, че нещо странно става в един от ъглите на системата Ктсимини. Докато най-яростните битки бушуваха около самата планета Китруп, някои врагове започнаха да изпращат разузнавачи, които да разберат какво замислят Братята на Нощта.
— Нека да дойдат и да гледат! Какво значение има?
Един кораб на Зоро ги наблюдаваше от известно време. Можеше ли да разгадае тяхната цел?
— Никога! Цитатът беше твърде неясен! Нашето ново оръжие бе останало незабелязано твърде дълго в прашните архиви. Те ще разберат за пръв път, когато тази луна започне да вибрира в петнадесетата вероятностна честота, разпращайки вълни на несигурност, които ще разкъсат техните бойни флотилии! Тогава техните бордови Библиотеки без съмнение ще си спомнят, но твърде късно!
Братът на Черните Сенки наблюдаваше от космоса как довършваха резонатора, как приземените кораби го захранваха с енергията си. И сред хиляда различни честоти той можеше да усети как вълната се надига…