Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

— Това е кораб на Тенанин. Доста е повреден, но не може да има съмнение. Няма котви, само статични пластини по главните подпори. Тенанинците се боят от промяната на реалността. Този кораб не е създаден за вероятностни пътувания. Определено е техен или на тяхна подчинена или съюзническа раса.

Делфините бавно се въртяха наоколо, редувайки се при въздушните резервоари под уотърскутера, изпускайки възбудени сонарни звуци при вида на разбилия се гигантски изтребител.

— Мисля, че си прав, Ханес — каза Том.

Учудващо беше, че въпреки всичко корабът е останал цял. При врязването си в океана той се бе ударил поне в две малки подводни възвишения, като бе оставил значителни вдлъбнатини по тях и бе изорал дълбока бразда в океанското дъно. Беше се спрял най-накрая в морската тиня, точно преди да се разбие в една могила. Скалният й профил изглеждаше груб и застрашителен. Още един по-значителен сблъсък със сигурност би причинил разпадане, като по този начин щеше напълно да погребе останките от кораба.

Орли знаеше, че това спиране е било възможно само благодарение на тенанинските статични щитове. Дори и загиващ, един тенанински кораб винаги се държи докрай. В битка те бяха бавни, трудноподвижни — но и толкова трудни за цялостно разрушаване, колкото е и една хлебарка например.

Беше трудно да се преценят всички повреди. Светлината от повърхността тук долу беше със синкав оттенък и твърде слаба. Делфините нямаше да включат своите фенери, докато Тишуут не кажеше, че е безопасно. За щастие, останките се намираха във твърде плитка вода и все пак достатъчно дълбока, за да ги скрие от шпионски очи.

Една „бутилконоса“ с розов корем се приближи до уотърскутера. Поклащаше се замислено.

— Наистина удивително, нали, Том? — попита тя. — Би трябвало да бъде на милиарди парченца.

На тази дълбочина гласът на делфинката бе странно ясен. Струи въздух от носовата й дупка и сонарни щракания се съчетаваха в едно, за да превърнат речта в интригуваща комбинация от телесни функции. За човек, който не е свързан с морето, говорещ под водата неоделфин звучи по-скоро като настройващ се военен оркестър, отколкото като някой, който говори на език, производен от английски.

— Мислиш ли, че бихме могли да имаме някаква полза от-т него? — попита делфинката.

Орли отново погледна към кораба. Съществуваше възможността в бъркотията на битката никой от онези над Китруп да не е забелязал къде е паднал този кораб. Той вече имаше няколко идеи, една или две от които бяха достатъчно смели и неочаквани — дори идиотски — за да бъдат полезни.

— Нека го огледаме — кимна той. — Предлагам да се разделим на три екипа. Първият ще провери за всякакви излъчвания, особено вероятностни, психични или неутринови радиации, и при наличието на такива, ще неутрализира източника. Членовете му също ще внимават и дали има оцелели от екипажа, макар че това едва ли е възможно. — Суеси изсумтя, докато оглеждаше потъналата развалина. Орли продължи: — Вторият ще се концентрира върху събирането на полезни части. Ще търси пречистени метали, които „Стрийкър“ би могъл да използва. Ако имаме късмет, те могат да открият заместители на детайлите, от които се нуждаем. С твое разрешение, Тишуут, аз ще поема третия екип. Искам да огледам структурата на този кораб и да проуча топографията на района.