Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Но Том вероятно нямаше да одобри подобна идея, така че тя се въздържа и този път.

Щеше вече да си ляга, когато от външния люк дойде извънредното повикване. Скоро тя усърдно помагаше на Макани и автоматичните лекари в лечението на оцелелите от разузнавателния отряд. Грижата за Хикахи и Сатима премахна всички мисли за сън, докато работата не беше свършена.

Сега, когато изглеждаха вън от опасност, Джилиън вече не можеше да подтиска чувството за празнота, което я обземаше в края на деня.

Моментът не е подходящ да се наслаждаваш на самотата си, помисли си тя. Вдигна глава и погледна отражениетр си в пустия комуникационен екран. Очите й бяха кръвясали. Със сигурност от преработване, но също и от притесненията й.

Джилиън добре знаеше как да се справи със самотата си, но инстинктът й настояваше за топлина, за някой, когото да прегърне и така да утоли физическата липса.

Тя се запита дали в този миг и Том се чувства по същия начин. О, разбира се; чрез слабата телепатична връзка, която понякога осъществяваха, Джилиън чувстваше, че го познава прекрасно. Те двамата бяха от един и същи тип.

Само понякога й се струваше, че техните създатели са имали по-голям успех с него, отколкото с нея. Всички изглежда я смятаха за невероятно компетентна, но пък направо боготворяха Томас Орли.

В подобни моменти Джилиън се чудеше дали наистина е освободена от неврози, както обещаваше гаранцията на създателя й.

От факса на бюрото й излезе един лист. Това беше списъкът на изотопите, обещан от Чарли. Една минута по-рано от разписанието, отбеляза тя. Джилиън прегледа колоните. Чудесно. Имаше малки разлики с датиращия от хилядолетия в Библиотеката доклад за Китруп. Не че бе очаквала такива, но беше длъжна да провери.

Кратко приложение в края на листа предупреждаваше, че тези формули са валидни само на повърхността и в горните части на астеносферата и не важат на повече от два километра под повърхността.

Джилиън се усмихна. Някой ден педантизмът на Чарли можеше да спаси живота им.

Тя излезе от кабинета си и се изправи на парапета, издигащ се над едно просторно помещение. Вода изпълваше централната част на стаята на два метра под парапета. Големи апарати стърчаха над водата. Горната част на помещението, включително и кабинетът на Джилиън, беше недостъпна за делфините, освен ако не бяха в някой „паяк“.

Джилиън не обърна внимание на сгънатата маска, окачена на колана й. Тя погледна надолу, после се гмурна, минавайки между два реда от тъмни автоматични лекари. Големите правоъгълни контейнери бяха тихи и празни.