Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:

Земният изследователски кораб „Стрийкър“, който носи със себе си едно от най-важните открития в галактическата история, каца на водната планета Китруп. Над нея извънземни флотилии водят титанична битка за правото да пленят земляните. Хората и делфините от екипажа на „Стрийкър“ влизат в сблъсък с тайните на непознатата планета и с враждебните извънземни, за да съхранят великото откритие — истината за съдбата на Прародителите, първата раса, завладяла звездите...
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 191
Перейти на страницу:

Всички водни пространства в санаториума бяха плитки, за да позволяват свободно дишане и лечение на сухо. Тя заплува с дълги, мощни махове, хвана се за ръба на един от апаратите, за да завие и влезе през прозрачната врата в травматичния сектор.

Издигна се на повърхността с отворена уста, пое въздух, залюля се за миг, после заплува към една стена от пооловено стъкло. Два превързани делфина се поклащаха в безтегловност в здраво защитения гравитационен резервоар.

Единият от тях, свързан към лабиринт от системи, имаше тъпия поглед на намиращ се под силна упойка пациент. Другият изсвири радостно при появата на Джилиън.

— Привет на теб, Спасителко на животи! Твоите лекарства прочистиха вените ми, но този вкус на безтегловност кара сссърцето ми на астронавт да подскача. Благодаря ти!

— Няма за какво, Хикахи. — Джилиън леко се поклащаше във водата, без да обръща внимание на перваза и парапета край гравитационния резервоар. — Само не свиквай с тези удобства. Боя се, че с Макани скоро ще те изритаме оттук като наказание за железния ти организъм.

— За разлика от организъм, наситен с бисмут или к-к-кадмий? — Хикахи се засмя безгрижно.

Джилиън също се усмихна.

— Наистина. И това, че си здрава, е твоят лош късмет. Ще те измъкнем оттук, за да изпускаш мехурчета и да се изправяш на опашка пред капитана съвсем скоро.

Хикахи се озъби с малката усмивка на неоделфин.

— Сигурни ли сте, че не е твърде рисковано да включвате този гравитационен резервоар? Не бих желала Сатима и аз да сме отговорни за края на веселбата.

— Успокой се — поклати глава Джилиън. — Проверихме няколко пъти. Детекторите не са засекли нищо. Наслаждавай се и не се тревожи излишно. А освен това чух, че капитанът може да изпрати малък отряд до онзи твой остров, за да проучи съществата, които си намерила. Предполагам, че това би те заинтересувало. Той явно не се опасява от галактяните поне в близко бъдеще. Битката в космоса може да продължи още дълго, а и ние можем да се крием до безкрайност.

— Безкрайният престой на Китруп не е моята представа за добро прекарване на времето. — Хикахи разтвори уста в иронична усмивка. — Ако това бяха радостни новини, би ли ме предупредила, когато съобщенията ти ще бъдат потискащи?

Джилиън се засмя за пореден път.

— Ще те предупредя. А сега поспи малко. Да изгася ли светлините?

— Да, моля те. И… Джилиън, благодаря ти за новините. Наистина смятам, че трябва да направим нещо за аборигените. Надявам се експедицията да е успешна. Кажи на Крейдейки, че ще бъда отново на поста си, преди да успее да отвори консерва с риба тон.

— Ще му предам. Приятни сънища, скъпа. — Джилиън докосна бледия ключ и светлините постепенно угаснаха. Хикахи премигна няколко пъти, очевидно приготвяйки се за дрямка.

Джилиън се насочи към външната клиника, където вероятно Макани се разправяше с опашка от оплакващи се делфини. Джилиън щеше да покаже на лекарката формулите, получени от Чарли, след което щеше да се върне да поработи още известно време.

Сънят я мамеше, но тя знаеше, че ще й е необходимо дълго време, за да заспи. При състоянието, в което се намираше, не й се искаше да размишлява в леглото.

Логиката беше благословията и проклятието на нейното съвършенство. Тя знаеше, че Том е там, където трябва — навън, за да търси начини за спасението им. Той също го знаеше. Заминаването му беше спешно и неотложно и просто не бе имало време да я потърси и да й каже довиждане.

Джилиън съзнаваше всички тези подробности. Повтаряше си ги, докато плуваше. Но те само отделяха по-значимите от по-дребните й проблеми и лишаваха от горчиви утешения непривлекателността на празното й легло.

19.

КРЕЙДЕЙКИ

— Кинийнк е учение за взаимоотношенията — каза той на своите слушатели. — Това идва от нашето делфинско наследство. Кинийнк е също и учение за точните сравнения. Тази втора част възприехме от нашите патрони — хората. Кинийнк е синтеза на гледните точки на два свята, каквито донякъде сме и самите ние.

Около тридесет неоделфина се въртяха около него. От носовите им дупки бавно се издигаха мехурчета, а единственият издаван от тях звук беше несъзнателното цъкане на сонарите.

Тъй като наоколо нямаше хора, Крейдейки не бе длъжен да използва твърдите съгласни и дългите гласни на стандартния англически. Но пренесени на хартия, думите му биха удовлетворили всеки англически граматик.

— Вземете например отраженията от океанската повърхност, там, където въздухът се среща с водата — предложи той на учениците си. — Какво ни казват тези отражения?

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)