Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Изчака смехът да утихне.

— Сега помислете по какво човешките мисли за тези отражения от повърхността на водата са сходни с нашите?

Учениците възприеха изражение на пълна концентрация. Това щеше да е предпоследният урок. С многото поправки, за които трябваше да следи, на Крейдейки му се налагаше да прекрати сбирките. А толкова много членове на екипажа му отчаяно искаха да научат Кинийнк!

В началото на пътуването почти всички делфини посещаваха лекциите, игрите и атлетическите състезания, които помагаха да се преодолее скуката от космическия полет. Но от стряскащия епизод при Шалоу Клъстър, когато десетина члена от екипажа бяха изчезнали, изследвайки страховитата изоставена флотилия, някои бяха започнали да странят от обществото на кораба, да се обединяват в свои собствени малки групички. Неколцина дори бяха започнали да проявяват странен атавизъм — нарастваха проблемите им с англическия и с концентрираната мисъл, необходима за един астронавт.

Крейдейки бе принуден да промени програмата, за да намери нови занимания. Бе дал задача на Таката-Джим да намери работа за отдръпналите се. Задачата изглежда се хареса на помощник-капитана. С помощта на нисшия офицер Кта-Джон той като че ли бе намерил занимание дори и за най-уплашените.

Крейдейки внимателно се вслушваше в плясъка на перките, в бълбукането на белите дробове, в ритъма на сърдечните удари. Таката-Джим и Кта-Джон плуваха тихо и определено внимателно. Но Крейдейки долови у всекиго от тях скрито напрежение.

Той потрепера. Изведнъж в ума му изникна ясен образ — враждебният проницателен поглед на помощник-капитана и големите остри зъби на офицера. Той го подтисна, обвинявайки се в прекалено свободно въображение. Нямаше нито една разумна причина да се бои от тези два делфина!

— Ние възприемаме отраженията от една преграда между въздуха и водата. — Той набързо съкрати лекцията си. — И хората, и делфините си представят бариера, когато мислят за повърхността. От другата страна е област, която е доста неясна, докато не се премине самата бариера. И ето днес модерният човек, със своите машини, не се бои от водата както някога. Неоделфинът, със своите пък инструменти, може да живее и да работи във въздуха и да гледа надолу без притеснение. Погледнете как се насочиха вашите собствени мисли, когато зададох първия си въпрос. Идеята за звук, отразен отдолу, първа ви дойде наум. Нашите предци с радост биха спрели до това първо обобщение, но вие не спряхте дотук. Вие не обобщихте, без да вземете предвид и другите възможности. Това е обичайният белег на мислещи същества. За нас това е нещо ново.