Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— И да стане това, няма да ни попречи — каза Рин. — Няма да ми отнеме много време да ги засека отново.
Дукът се изпъчи пак и се усмихна на Рин.
— Значи, всичко е наред. Наясно ли са всички с нашия план за сражението?
— Нашият план ли? — Рин му върна усмивката. — Мисля, че всичко е ясно. Пробивам си път с моята машина през тяхната защита, нападам Небесния Ангел, унищожавам лазерната му система и принуждавам Небесната Жена да се предаде. След нейното поражение и остатъкът от флотилията ще трябва да прекрати съпротивата. В този момент ще излетят планерите с вашите войници.
— Добре… добре — закима дукът. — Предвиждате ли някакви проблеми в осъществяването на този план?
— Въобще няма да възникнат проблеми, сир! — каза му Рин.
— Не ми харесва това, казвам ти!
— Кое? — разсеяно попита Джан.
Тя се занимаваше с числата, светещи на компютърен екран. Показваха твърде безнадеждно положение. Епидемията, изтребваща населението на общината под тях, не проявяваше никакви признаци на спадане въпреки лекарствата, произвеждани в лабораториите на Небесния Ангел и разнасяни долу от паякообразните роботи.
— Онзи радарен сигнал от сутринта — каза Майлоу.
Стоеше в предната част на залата за управление и оглеждаше небето. А тя огледа него. Сега по-малко приличаше на Саймън — косата му бе опадала и ставаше все по-едър, но всеки път нещо я пробождаше, щом спреше погледа си върху него. Опитваше се да го избягва, доколкото можеше, но той настояваше да се мъкне след нея навсякъде. Непрекъснато се опитваше да я умилостиви. А вече явно бе спечелил доверието на Ашли. Обмисляше дали да не премести Майлоу в друг кораб, както Киш все настояваше, но се страхуваше, че Ашли просто ще пренебрегне такава заповед.
— Какво ме занимаваш с този проклет сигнал? Ясно е, че е някакъв каприз на уреда.
— Това беше летателен апарат… нещо по-тежко от обикновен летателен апарат.
— И какво би могло да се окаже? Планер или нещо подобно.
— Планер? Който лети на такава височина и с такава скорост? Карл, повтори й какво забеляза.
Карл каза:
— Метално тяло. С приблизително цилиндрична форма. С голяма плътност. Със значителна маса. Вероятно с тегло няколко тона. Когато го засякох, завиваше със скорост 1500 мили в час, а преди да загубя сигнала, се ускори до 2500 мили в час.
— Страхотен планер, нали? — попита Майлоу.
— Майлоу, знаеш не по-зле от мен, че днес никой на планетата не разполага с технологията за производство на такива летателни апарати. Значи Карл е сгрешил… освен ако някой от онези твои орбитални станции не е решил да ни посети най-после.
Тя млъкна колебливо, замисли се. Не й беше хрумнало преди, че има и такава възможност.
— Няма как да стане! — каза Майлоу и завъртя глава. — Не биха посмели, даже ако още разполагат с възможности за подобна експедиция. Те си мислят, че планетата и досега е претъпкана с изкуствено създадени зарази.
— Че то си е така — каза Джан, сочейки селището под прозрачния под. — Поне тук.
Името на общината беше Феникс Две, тя беше разположена в североизточния ъгъл на онова, което преди разпадането на Съединените американски щати се наричало щат Аризона. Беше една от най-големите земни общности, които Джан познаваше, около центъра на града дори имаше няколко триетажни сгради с по-сложен градеж. Общността, въпреки принудително отделяните през вековете данъци за местния Небесен Господар, доскоро се радвала на относително благополучие, но пустошта навлязла в обширните й селскостопански земи. Последвали чести нападения от Хазини.
Хазините бяха причината за епидемията. Оцелелите от преките сражения с Хазини, ако успееха да превъзмогнат раните си (а това рядко се случваше), ставаха жертва на особено коварна болест, която ги убиваше за броени дни. Изглежда Хазините носеха заразата в телата си като още едно от оръжията им срещу омразните човешки същества. Джан си спомни за своята почти смъртоносна среща с един Хазини. Прокара пръст под туниката си, където някога тялото й беше раздрано от шията до долната част на корема. Или на нея й бе провървяло, или не всички Хазини бяха заразни.
Джан погледна пръснатия долу град. Големи части от него бяха покрити с мрежи за предпазване от Хазини. Не че тези мрежи, изплетени от растителни влакна, можеха да им свършат работа като защита. Само стоманени мрежи можеха да устоят на ноктите на Хазини, но във Феникс Две нямаха достатъчно стомана, както навсякъде по света.