Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Когато свърши с масажа на раменете, пръстите на Киш се плъзнаха надолу по гърба. Тя изпъшка, главата й се отпусна напред. Остави се да потъне в чистото чувствено удоволствие от масажа, искаше й се да продължи вечно. И затова не разбра откога Киш гали гърдите й, преди тя да усети това. Подскочи от изненада. Никога преди не беше пипал гърдите й.
— Киш, какво правиш?
Той веднага отдръпна ръцете си. Тя се обърна с лице към него. На неговото се бореха за надмощие смущението и желанието.
— Мислех си, че ви харесва — каза той.
— Масажът ми беше много приятен, но ти си мислиш за нещо повече от масаж, Киш.
Той сведе поглед за миг, после я погледна право в очите. Сега беше напрегнат.
— Джан, би трябвало да знаеш какви са чувствата ми към тебе.
— А какви са? — попита тя, забеляза, че той използва малкото й име.
— Обичам те!
— Така ли? — тя позволи на изумлението си да прозвучи в гласа й.
Никога не беше и подозирала, че любезният и грижлив Киш би могъл да таи такива чувства към нея. Но осъзна, че това не би трябвало да я учудва чак толкова. Знаеше, че мъжете от Минерва имат сексуални желания. И тя беше преспала с мъж на Минерва… не, всъщност той беше юноша, и се случи толкова отдавна! Саймън, на когото беше нарекла сина си. Но Киш, или пък Шан? Беше свикнала с тях. Да, трябваше да признае, че се отнасяше към тях като към евнуси. След като видя „нормални“ мъже, двамата от Минерва й изглеждаха… каква дума би могла да подбере? Безполови? Кротки? Безопасни? Вярно, някога беше обмисляла сериозно дали да роди дете от Киш, за да запази наследствеността на Минерва, но никога не се и съмняваше, че не може да изпита страст към него…
Не откъсваше погледа си от него и внимателно обмисляше какво да каже. Сложи длан на ръката му.
— Киш, и аз те обичам. Но като приятел, така се отнасям и към Шан. Може би след време чувствата ми към тебе ще се превърнат в нещо друго… нещо по-силно. Но, Киш, трябва да разбереш, че точно сега, след всичко случило се… загубих Сирай и Саймън… Много рани трябва да лекувам и сега не мога да помисля дори за по-близка връзка с когото и да било. И не вярвам още дълго нещо да се промени…
Той като че се засегна много силно, но кимна и каза спокойно:
— Разбирам, госпожо.
Стана, взе празната чаша и излезе от стаята. Джан дълбоко въздъхна в настъпилата тишина.
— Божичко, това беше като най-вкусния деликатес — измърка Андреа и се изтегна лениво на леглото. — По-добре беше от всякога. От какво си пощръклял днес?
— Ами нали след малко ще потегля към битката, скъпа — каза Рин. — Широко известен факт е, че страхът от смъртта действа твърде възбуждащо.
Тя се надигна на лакти и гърдите й изпъкнаха още повече. Той я огледа възхитено.
— Но ти не се страхуваш, нали? — попита тя.
— Малко съм нервен — той небрежно протегна ръка да погали едното розово зърно.
— Но татко каза, че ще бъдеш в пълна безопасност. Ти си му казал, че твоята летяща машина е неуязвима за лазери.
— Вярно е — съгласи се той, — но не е непробиваема за оръдеен обстрел. Ако случайно ме улучи снаряд, може да ме пръсне на парчета. Но не би трябвало да се случи. Ще се движа много бързо. Ще мина през лазерната им защита, преди да се опомнят.
Той се наведе към нея и я целуна по устните. Тя пъхна езика си в устата му. Целувката се проточи. Накрая тя пресипнало каза:
— Когато се върнеш, ще бъдеш най-великият сред всички герои на „Господаря Мордред“. Трубадурите ще съчиняват балади за твоите подвизи, които ще се пеят векове на всяко празненство!
— Звучи чудесно! — каза Рин с поглед в часовника.
— Толкова ще се гордея с тебе — въздъхна тя.
— И аз се надявам — каза той и пак я целуна. После неохотно каза: — По-добре да се приготвя. Ако флотилията на Небесната Жена не е мръднала от вчера, ще я доближим след два-три часа.
— Пази се, скъпи. Знам, че татко ще те обсипе с награди след като унищожиш онази жена, но ти обещавам, че най-хубаво ще те възнаградя аз.
— Умирам от нетърпение — каза й той.
Джан свали бинокъла от очите си.
— Стои си на място.
— Ами да — каза Майлоу. — Точно извън обсега на ефективна стрелба с лазерите при тази плътност на атмосферата. А това ме тревожи.
— Ти се тревожиш ли?
— Значи хората от онзи въздушен кораб знаят, че ние… тоест ти можеш по своя воля да управляваш системата за лазерна защита.
— Да, разбирам — замислено каза Джан. — Но как са научили?
— Явно новините за твоите похождения през последните години са стигнали далече. Би трябвало да очакваш това.
Джан не отговори. Пак вдигна бинокъла и фокусира образа на далечния въздушен кораб. На вид беше обикновен Небесен Господар, макар че изглеждаше доста по-овехтял от повечето и няколко от движителите му бяха разглобени, за да осигурят резервни части за останалите. Досети се, че бавното му пълзене от югозапад към нейната флотилия е най-високата скорост, на която е способен.