Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Не мърдай! — предупреди го един от тях, когато го наобиколиха. Говореше с глас на момиче.
— Както виждате, не правя никакви движения — невъзмутимо отговори той.
Видя два от механизмите да се отделят от основната група, изучаваха корпуса на Играчката с най-различни сензори.
— Ама този е страхотно готин! — каза един от механизмите.
Застаналият точно пред него протегна напред членеста ръка с въртящо се накрая острие. Острието спря само на сантиметри от гърлото на Рин. В същото време гъвкаво метално пипало измъкна сабята му от ножницата. Той се усмихна насила.
— Да бе, готин си е! — каза механизмът пред него. — Ей, готин? Няма ли да се разприказваш по-бързичко, преди да сме ти прерязали гърлото.
— Името ми е Робин и, както виждате сами, аз ви се предадох. Дойдох да предложа своите услуги на Небесния Ангел. Разбира се, срещу определена цена. Но първо искам да ви предупредя — не бърникайте по моя апарат! Миниран е. Всеки опит да проникнете вътре ще доведе до много силен взрив.
Този блъф беше успял предишния път. Рин се надяваше и сега да го приложи с успех. Но идващите от механизмите женски гласове го тревожеха. Звучаха някак… несигурно.
— Той се предаде на онези неща! — възкликна барон Шпанг, който напрегнато се взираше в окуляра на телескопа. — Отвеждат го…
Дукът беше в състояние на вцепенена изненада. В дълбините на съзнанието си наблюдаваше как рухват всички негови планове и мечти. Беше загубил единственото си преимущество. Но нали беше толкова сигурен в искреността на Робин, благодарение на Андреа…
Андреа.
— Сир, какво да правим сега? — попита го баронът. — Да продължим ли атаката?
— Не ставай глупак! — каза му дукът. — Нямаме друга възможност, освен да се оттеглим. Предай заповедта.
Андреа.
Два от паякообразните механизми го съпроводиха надолу. Последното от многото спускания с асансьори отведе Рин и неговите стражи в залата за управление на Небесния Ангел. Уредите в нея почти по нищо не приличаха на онези в пункта за управление на „Господаря Мордред“, но той нямаше време да огледа обстановката по-подробно. Двамата души в залата приковаха вниманието му. Жената стоеше в далечната предна част на централния мостик. А на един от компютърните пултове наблизо седеше момче. И двамата се обърнаха към него, когато излезе от асансьора. Един от паяците каза:
— Ето го и него! Ама си го бива, нали, Джан?
По-странно от двамата му се стори момчето. На възраст беше между осем и десет години, но лицето и особено очите му издаваха много по-голяма възраст. Впечатлението се усилваше и от почти пълната липса на коса по главата му. Но когато жената тръгна към него, спечели изцяло раздвоеното му внимание. Беше висока и стройна, носеше бяла туника, която оставяше голи ръцете и краката й. На стегнатия около тънкия й кръст колан висяха кинжал и непознат уред. Черната коса закриваше скулите й (той забеляза и черна звездичка на дясната й буза, но дали беше някакъв знак или клеймо?). Зелените й очи бяха огромни и с твърде интересна форма — вътрешните им ъгълчета бяха извити надолу. Във всяко отношение беше физическа противоположност на Андреа, която се отличаваше с пищните си телеса. А тази жена имаше малки гърди и плосък стегнат корем. Но на Рин веднага му се стори безкрайно привлекателна дори в сравнение с Андреа и още не можеше да разбере защо му въздейства така. Забеляза тъмни сенки под очите й, но те не развалиха впечатлението от нейната красота. Някакво странно усещане го прободе в гърдите — сякаш му беше трудно да диша. Помисли си, че тя би трябвало да е Небесният Ангел…
Той й се усмихна смутено и каза:
— Здравейте, аз съм Робин.
— Робин Худ, предполагам — саркастично каза чудатото момче — С тези дрехи няма кой друг да си.
Рин го загледа изумено, за момент забравил за жената.
— Чувал ли си за Робин Худ?
— По-възрастен съм, отколкото изглеждам — смръщи се насреща му момчето. — Но ти откъде знаеш за Робин Худ?
— И кой е този Робин Худ? — попита Небесният Ангел.
Тя съсредоточено разглеждаше Рин. Той усети, че се изчервява.
— Няма значение — отговори момчето, което също разглеждаше Рин. — Важно е откъде идва този и какво прави тук.
— Тук съм, за да предложа услугите си на Небесния Ангел… — започна Рин.
Момчето безцеремонно го прекъсна:
— Ясно, ясно, това вече го чухме, но защо?
Заговори друг глас, който идваше от всички посоки едновременно:
— Джан, Небесният Господар обърна и се насочи на юг.
Рин предположи, че гласът е на една от основните програми, липсваха му всякакви човешки нотки. Жената опипа дръжката на своя кинжал.