Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Сирай… — вяло каза тя.
— Да, тя се е опитала да ме убие. Нападението й е включило механизъм за самосъхранение, който твърде рано е започнал целия процес и освен това го ускорява.
— Значи ти си убил Сирай.
В нея се надигаше неудържим гняв. Той сви крехките си рамене.
— Нали ти казвам, било е несъзнателна реакция на самозащита. Тъпата кучка сама си е виновна.
— Махай се! — каза му тя с нисък леден глас. — Махай се веднага!
Той стана от леглото.
— Като се поуспокоиш, пак ще говорим. Ще измислим как да те измъкнем от този хаос, в който те е оплел твоят месиански комплекс.
Той безгрижно излезе от стаята. Джан изчака малко и каза:
— Карл?
— Да, Джан?
— Веднага изпрати един обслужващ робот. Не, нека бъдат два робота. Искам да намерят Майлоу… и искам да го убият!
— Да, Джан.
Глава дванадесета
Рин с лекота отрази първия натиск на принц Дарси и му отвърна със серия лъжливи атаки, които принудиха принца да отстъпи. Рин се забавляваше. Вълнуващо беше най-после да се бие с жив противник. Оръжието бе по-тежко от онова, с което бе свикнал, но не му създаваше трудности.
Развеселяваше го и изражението на принца, докато той трескаво се опитваше да се защити срещу някого, в когото изненадващо откриваше превъзхождащ го фехтувач. Той отстъпваше по площадката за танци и хората бързо се отдръпваха, за да му направят място. Накрая гърбът му опря в един от прозорците — оказа се в капан. Във вихрушка от лъжливи движения и отбивания Рин лесно преодоля жалките останки от защитата на принца и го притисна в прозореца. А върхът на сабята му гъделичкаше гърлото на принца. Чуха се въздишки от зрителите наоколо, и някой започна да пляска с ръце.
— За мене би било удоволствие да продължим — каза му Рин, — но се боя, че някой може да пострада. Така че предлагам да се предадете. Съгласен ли сте?
Устните на принца се разкривиха като от ръмжене, но той тихо каза:
— Да… да, проклет да си.
Рин се дръпна назад. Канеше се и да прибере сабята, когато с яростен пронизителен крясък принцът го нападна. Той отби настрани острието на Рин с тромава ветрилна атака и замахна да го съсече. Неподготвен за неочакваното нападение, Рин едва успя да отдръпне главата си, докато отстъпваше. Сабята на принца го удари по бузата на косъм от лявото око и я разсече до костта. Въпреки шока и болката, Рин се опомни бързо. В яростта си принцът дивашки размахваше сабята и все още отстъпващият Рин успя да отбие продължението на атаката. После принцът неловко се откри и Рин се стрелна напред. Сабята му промуши бицепса на ръката, държаща оръжието. Принцът изрева от болка и изтърва сабята си, в момента когато Рин дръпна назад своята. От двойната рана веднага шурна кръв. Принцът се хвана за ръката и впери в Рин поглед, жадуващ смърт. Двамата му придружители забързано дойдоха да му помогнат. Рин усещаше кръвта, изтичаща от собствената му рана.
— Предупредих ви! — каза на принца.
— Копеле! — изсъска принцът. — Ще те пратя в ада!…
После всичко се обърка. Дукът се оказа между двамата, крещеше на сина си, а Андреа обви с ръце Рин и заплака:
— Лицето ти, горкичкото ти хубаво лице! Какво ти направи този?
На Рин му се зави свят. Притисна кърпичка към разпраната си буза и помоли Андреа да го заведе до някой стол. За миг загуби съзнание, после видя барон Шпанг, коленичил до него да оглежда раната. Баронът цъкна.
— Гадна работа. Май ще имате нужда от доста шевове…
Не след дълго Рин установи, че баронът не бе преувеличил. Лежеше в непозната стая на леглото, а един хирург се занимаваше с лицето му. Наложи му се да установи, че средновековният живот в „Господаря Мордред“ бе засегнал и методите на лекарите в него. Припадна, преди хирургът да завърши работата си.
Когато дойде на себе си, намери до леглото си дука и барон Шпанг, които неспокойно чакаха да се събуди. Зад тях се мотаеше и някакъв слуга. Рин изстена. Лявата страна на лицето му туптеше непоносимо. Вдигна ръка и пипна дебелата превръзка около главата си. Болката го жегна още по-силно.
— Искате ли нещо за пиене? — обади се баронът.
— Ъхъ — изграчи Рин.
Баронът му помогна да седне в леглото, а слугата припряно приближи с голяма чаша в ръка.
— Това е вино, смесено с билка за успокояване на болката — каза му баронът, докато Рин жадно надигна чашата.
— Ужасно съжаляваме! — каза дукът. — Синът ми ще бъде жестоко наказан… щом здравето му се подобри.
Рин върна чашата на слугата и се облегна на възглавниците.