Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Пак ви казвам да нападаме — обади се една Ашли.
— Още не — отсече Джан. — Ще изчакаме, за да им дадем възможност да се свържат с нас. Освен това не могат с нищо да ни навредят.
— Внимание — спокойно се намеси Карл. — От външния корпус на въздушния кораб се издига апарат. Същият е, който засякох с радара вчера. Вече се ускорява и се насочва точно към нашия кораб.
— Мамка му! — каза Майлоу.
Джан се поколеба, преди да проговори:
— Свалете го с лазер, щом влезе в обсега!
Опита се да разгледа наближаващия апарат с бинокъла, но не можа. Появиха се познатите бляскави нишки тюркоазена светлина — включи се лазерната система. Нишките се събраха в една точка. Тя чакаше взрив. Но взрив нямаше.
Карл каза с обичайния си безизразен глас:
— Данните от радарното проучване на наближаващия летателен апарат показват, че той е обкръжен от електромагнитно поле с висок интензитет, който нарушава фазата на лазерните лъчи и ги разсейва. Летателният апарат не може да бъде унищожен или спрян. Ще пробие защитата ни след четиридесет секунди…
Глава четиринадесета
Взирайки се с помощта на големия месингов телескоп на предната наблюдателна площадка, дук дьо Люсан за първи път можа да разгледа флотилията на Небесната Жена. И това отново му вдъхна опасения за съдбата на начинанието му. Застинали над далечното селище и около него, белият Небесен Ангел и петте Небесни Господари изглеждаха толкова внушително въпреки разстоянието, че му се стори невероятно малкият апарат на Робин да им причини някаква вреда.
Площадката беше препълнена от негови важни васали. Изпълниха кратка церемония в чест на Робин и след дългата и театрална прощална прегръдка на Андреа почетна стража го съпроводи по корпуса до неговата летяща машина. Дукът усещаше неприятна горещина. Той се обърна да огледа редиците планери, готови да отлетят, щом Робин завърши задачата си.
— Колко остава? — попита той барон Шпанг.
— Всеки момент ще се издигне, сир — отвърна баронът. — Не се тревожете — всичко ще мине без проблеми. Съвсем скоро мощта за завладяване на целия свят ще бъде в нашите ръце. Във вашите ръце, сир.
— Издига се! — изкрещя един техник от задната част на площадката.
Всички глави се завъртяха. Апаратът на Робин наистина набираше височина. След миг със смайваща бързина се насочи към флотилията на Небесната Жена. Ускори се толкова стремително, че дукът бързо го загуби от погледа си, но чуваше гърма от разцепения въздух.
— Моментът наближава! — обяви техникът, който следеше полета на Робин с един от телескопите.
Дукът зърна далечни проблясъци. Лазерите на Небесния Ангел. Това окончателно го увери, че Ел Рашад и другите са били прави. Небесната Жена наистина можеше да управлява лазерната система на своя кораб. Можеше да стреля по апарат с човек в него.
— Какво става? — извика той.
— Той продължава! Лазерите не могат нищо да му направят!
Дукът се затресе от възбуда. Всичко, което Робин каза за своя апарат, се сбъдваше! Сега ще започне атаката!
— Той успя! — съобщи техникът. — Проби през защитата!
Радостни викове огласиха площадката.
— А сега той… той… — техникът се задави.
— Какво? — настояваше дукът. — Какво се е случило?
Лицето на техника беше загубило цвета си. Той вдигна глава от окуляра на телескопа и преглътна. Най-после каза:
— Апаратът кацна върху Небесния Ангел.
— Какво? — кресна дукът. — Искам да видя!
Той избута техника и погледна през телескопа.
Не му трябваше много време, за да се увери в ужасната истина. Летящата машина на Робин лежеше върху корпуса на белия Небесен Ангел… точно както бе лежала върху корпуса на „Господаря Мордред“. От гърлото на дука се изтръгна стенание.
— Лазерите… — едва проговори барон Шпанг. — Сигурно все пак са повредили летящата машина… улучили са двигателите на Робин…
— Не — безнадеждно процеди дукът. — Не мисля, че е това.
Рин отвори люковете на Играчката и се измъкна навън. Въздъхна дълбоко и тогава се огледа. Слънцето се отразяваше в няколко малки метални тела, които бързо приближаваха по гладкия бял корпус на Небесния Ангел. Той вдигна ръце нагоре и ги изчака да стигнат до него.
Отблизо разпозна в тях обслужващи механизми, приличаха на паяци. Имаше подобни машини в Шангри Ла.