Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
„Ама че начин да се вдъхне бодър дух на болен!“, каза си Рин. Опита се да си припомни каквото знаеше за римокатолическите догмати.
— В чистилището ли? Не. — Той се намръщи. — Това не е правилният отговор. Преддверието на ада, така ли беше?
— Да, преддверието — потвърди кардинала, отново навъсен. — За да избегнете тази участ, трябва да бъдете кръстен в името на Исус Христос, нашия Спасител.
— Спасител… ясно! — бавно каза Рин. Дразнеше се, че този човек беше прекъснал съня му. — Учил съм и за вашата религия.
— Значи приемате Исус Христос като ваш спасител и ще се прекланяте пред него като такъв?
Рин поклати глава.
— Както казах и на дука, учил съм за множество различни религии и нито една от тях не ми се стори особено привлекателна. Според думите на един от моите учители, религията или по-скоро сблъсъците между привържениците на различните религии, или даже секти на една и съща религия, може би са най-големите причинители на нещастия в човешката история. След болестите, разбира се.
Кардиналът стисна устни неодобрително. После каза:
— Дукът ми каза, че са ви учили бездушни машини. Те са развратили ума ви с атеистичните си лъжи.
— Аз всъщност не зная в какво вярват моите програми дълбоко в себе си, даже не зная за какво мислят, но подозирам, че не им е нужно да вярват в някой бог. Те поне, в края на краищата, знаят за какво са били създадени — за да служат на хората. Ние от своя страна като че ли сме в неведение…
— Аха, но виждате ли, млади момко — пак се усмихна кардиналът, — ние сме точно като вашите компютърни програми. Ние съществуваме, за да служим на Бог. И затова Той ни е създал.
— И как можем ние да служим на Бог? — попита Рин.
— Като се прекланяме пред Него. И като славим Неговите творения.
— Това е един от възможните отговори, признавам, чувал съм го и преди. А колкото до Неговите Творения, някои от тях е пресилено да бъдат славени. Например чумата, рака, СПИН, проказата и беса, за да споменем само някои. Преди човекът да го надмине с Генетичните войни, Бог е бил страхотен в изобретението на зарази за масово унищожение.
— Не можете да смятате Бог отговорен за тези неща! — твърдо каза кардиналът.
— Разбира се! — усмихна се Рин. — Заслугите на Бог са винаги само за добрите творения, но не и за лошите. — Той завъртя глава. — Вижте какво, за да бъда искрен, трябва да призная, че зад самото съществуване на Битието има някаква необятна тайна. Ако искате да я наричате Бог — добре. Но за Неговата истинска същност аз не мога и да се досещам. Имам своите съмнения и относно всички онези пророци от всякакъв вид, които претендират, че са възприели Истината чрез пряко общуване с Бог. Извън въпроса за неразгадаемата тайна, всички религии не са нищо повече от кълбо противоречащи си догми, песнопения, безсмислени ограничения в храненето, безсмислени норми на половия живот, безсмислени правила как да се обличат хората и безсмислени ритуали.
Кардиналът стана и впи свиреп поглед в Рин.
— Значи отказвате да бъдете покръстен?
— Преддверието на ада не ме плаши с нищо, кардинале — весело каза Рин. — Аз идвам от там.
— Но то може да се окаже най-малката от неприятностите ви, млади човече! — произнесе кардиналът и вихрено изхвърча от стаята.
Майлоу се събуди от писъка си.
Изтъркаля се гол по леглото и падна от него, повличайки чаршафа със себе си. Ударът го свести донякъде. Придърпа колене към брадичката си, обви ръцете си около краката и поседя така, трепереше. Картините и усещанията още отекваха в съзнанието му. Онези големи метални крака се вдигаха и спускаха отново и отново, стъпкваха го в калта, смесваха го с калта. Да, той беше още жив, усещаше всеки съкрушителен удар. Тялото му, създадено за вечно съществуване, се вкопчваше в живота, дори когато вече беше само кърваво тесто. И накрая — смъртта!…
Но това беше невъзможно! Не можеше да има такива спомени! Всичко, което знаеше за своята смърт, беше от оплетения разказ на Джан. Спомените за предишния му живот свършваха даже преди това — Майлоу да заплоди Джан с химическия коктейл, съдържащ не само цялата му ДНК, но и всички негови спомени до този момент. Нямаше начин да си спомня как е умрял дни по-късно. Но кошмарът беше толкова ярък! Нервите му и досега се свиваха от отзвуците на последната агония. Разтресе се.
— Лоши сънища ли? — Беше Ашли.
— Да. Моля те, би ли включила осветлението? Да не е прекалено силно.
Светнаха лампи. Той се надигна от пода и седна на края на леглото.