Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Бих ви посъветвал да не правите това. Вашият син и сега ме мрази прекалено силно.
— Не мога да го оставя да се измъкне просто така, Робин. Той едва не ви уби… Вас, моя почетен гост и…
— … ценен съюзник — довърши Рин вместо него. — Не се притеснявайте. Аз не свързвам действията на вашия син с любезното ви държане към мен.
Дукът като че ли си отдъхна малко.
— Но — продължи Рин, — щях да оценя, ако ме бяхте предупредили, че връзката ми с вашата дъщеря ще бъде приета като оскърбление в някои среди.
— Уверявам ви, Робин, единствената „среда“, която смята това за оскърбление, е моята съпруга, а тя не влиза в сметката.
— Нима? — Рин посочи превръзката на лицето си. — Боя се, че не мога да се съглася с вас. Вашият син очевидно е под нейно влияние, а сигурно има и други поддръжници.
— Ами да… няколко — призна дукът. — Но не мислете повече за нея и моя син. Обещавам ви, че никой от тях няма да създава нови неприятности. Вие сте под мое покровителство.
— Това ме кара да се чувствам много по-добре — сухо каза Рин.
На лицето на дука се появи страдалческо изражение.
— Кажете ни, Робин — бързо се намеси баронът, — как успяхте да достигнете такова майсторство със сабята? Разказахте ни, че сте живял сам във вашия подводен свят, ако не броим Елоите. Такива същества едва ли биха си дали труда да ви обучават на фехтовка или пък да ви бъдат учебни партньори?
Рин се усмихна на представата как някой от Елоите би изглеждал като партньор по фехтовка.
— Не, естествено не от Елоите — каза той. — Намерих програма за тренировки в библиотеката още като съвсем малък. — Не им каза, че фехтовката го привличаше още откакто за първи път гледа „Приключенията на Робин Худ“. — Моят противник беше само холографско изображение. Много е трудно човек да се усъвършенства във фехтовката, когато партньор му е една сянка. В сравнение с това боят с вашия син беше смешно лек.
Дукът и барона се спогледаха.
Когато те си отидоха, влезе Андреа. Лицето й изобразяваше измъчена загриженост.
— Бедничкият ми ти, как се чувстваш? — попита тя наведена над него.
— Като някой, на който са му нарязали лицето със сабя — каза й той.
Даже гледката на люлеещите се пред очите му гърди не го ободри много, макар че болката вече спадаше. Може би билката във виното наистина помагаше. Тя стисна ръцете му.
— Брат ми е абсолютно чудовище. Винаги е бил такъв. Какви неща ми правеше, когато бяхме малки… не бих могла да говоря за тях!
Тя потръпна пресилено.
— Разкажи ми, моля те, май ще е интересно.
— Не, наистина не мога! — Тя пусна ръцете му и докосна превръзката. — Боли ли те?
— О-о-х! Да, особено когато правиш така!
— Хирургът каза, че ще имаш страхотно симпатичен белег по цялата буза.
— О, възхитително! Имаш ли за мен още някоя хубава новина? Да не би случайно да имам и гангрена?
— Аз пък си мисля, че белегът от дуел прави мъжа по-привлекателен.
— Повярвай ми, Андреа, белег от дуел с нищо не би допринесъл за твоята привлекателност — сериозно й каза той.
Тя се засмя и лекичко го целуна по устните.
— Глупчо. Жените не се дуелират. Само мъжете.
— Някоя жена трябва да е измислила това правило. Между другото, как е твоят брат?
— А, той ли? Ами добре е. Освен ръката.
— Много лошо ли съм го пробол?
Тя сви рамене и каза безгрижно:
— Както чувам, доста зле. Почти не си усеща ръката. Хирургът смята, че било само временно, но не е много сигурен. Дарси е побеснял.
Рин отпусна глава на възглавницата.
— Страхотно! — въздъхна той.
Андреа излезе и Рин заспа. Стресна се, когато се събуди — до леглото му седеше мъж, облечен в яркочервено расо. Носеше на главата си висока и издута червена шапка.
— Здравейте, млади човече. Аз съм кардинал Флюк.
Той му протегна ръка.
— Не се учудвам — каза Рин, стискайки ръката на мъжа.
Мъжът смръщи вежди за миг, после се усмихна милостиво.
— Доколкото разбирам, Робин, никога не сте бил кръщаван, нито приеман в лоното на църквата, затова се явявам при вас като настойник, ще ви помогна да се подготвите за светото кръщение, после и за конфирмацията.
Рин се загледа в нелепата фигура пред него. Пак му хрумна, че всичко, което му се случваше, е пряко внушение от една от програмите и все още е в убежището, потънал в дълбок управляван сън. Той каза:
— Много съм ви благодарен за проявеното внимание, кардинал Флюк, но не може ли друг път да се занимаваме с това? Вероятно забелязвате, че състоянието ми в момента не е най-доброто и съм твърде уморен.
— Няма по-добро време да се устремите към спасителните обятия на църквата, Робин. Какво би станало, ако внезапно раната ви се влоши и след няколко дни умрете от треска? Къде ще бъдете цяла вечност, ако умрете некръстен?