Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Турци и араби се върнаха в Дамаск надвечер триумфиращи, радостни и натоварени с плячка, разказва Ибн ал-Каланиси. Населението се радваше, духовете бяха успокоени, а армията реши да нападне франджите в лагера им. На другия ден призори множество конници се понесоха в галоп. Виждайки да се издига дим, те помислиха, че франджите са там, но като се приближиха, откриха, че враговете бяха напуснали лагера, след като бяха подпалили снаряжението си, защото вече не разполагаха с товарен добитък, който да го носи.
Въпреки неуспеха Балдуин II събира войските си за ново нападение срещу Дамаск. Но ето че изведнъж, в началото на септември, над областта започва да се лее проливен Дъжд. Земята, върху която франджите са изградили лагера си, се превръща в огромно кално езеро — хора и коне окончателно затъват. Със свито сърце кралят на Ерусалим заповядва изтегляне.
Така Бури, считан при идването си на власт за лекомислен и боязлив емир, успява да спаси Дамаск от двете главни опасности, които го заплашват — франджите и асасините. Извличайки поука от поражението си, Балдуин II се отказва окончателно от каквото и да е ново начинание спрямо въжделения град.
Но Бури не е премахнал всичките си неприятели. Един ден в Дамаск пристигат двама души, облечени по турски, с кабаници и островърхи шапки. Те търсят, казват, постоянна работа и синът на Тогтекин ги наема в личната си охрана. През една майска утрин на 1131 година, когато емирът се връща от хамама в двореца, двамата се нахвърлят върху него и го раняват в корема. Преди да ги екзекутират, те признават, че Учителя на асасините ги е пратил от крепостта Аламут да отмъстят за братята си, избити от сина на Тогтекин.
Край леглото на жертвата са повикани много лекари и особено, уточнява Ибн ал-Каланиси, хирурзи, специалисти в лечението на рани. По това време Дамаск предлага едни от най-добрите медицински услуги в света. Дукак е създал в града болница, „маристан“. Втора болница ще бъде построена през 1154 година. Пътешественикът Ибн Джубайр, който ще ги посети няколко години по-късно, ще опише работата им:
Всяка болница има управители, които водят регистри. В тях вписват имената на болните, разходите, необходими за грижите и прехраната им, както и разни други сведения. Лекарите ходят там всяка сутрин, преглеждат болните и нареждат да бъдат приготвени способни да ги излекуват лекове и храни според това, което е подходящо за всеки поотделно.
След посещението на хирурзите Бури, почувствал се по-добре, настоява да се качи на коня и както всяка сутрин да приеме другарите си на разговор и разпивка. Но прекаляването ще се окаже фатално за болния, раната му не заздравява. През юни 1132 година той склопява очи след тринадесет месеца жестоки мъки. Асасините за пореден път успяват да си отмъстят.
Бури е първият архитект на победоносния отпор, даден от арабския свят на франкското господство, въпреки че прекалено краткото му царуване не успява да остави траен спомен. Вярно е, че то съвпада с появата на една личност от съвсем друга величина: атабек Имадеддин Зинки, новият господар на Алеп и Мосул, един човек, когото Ибн ал-Атир без колебание счита за дар на Божието провидение за мюсюлманите.
На пръв поглед смуглият офицер с разрошена брада не се различава кой знае колко от многобройните турски военачалници, негови предшественици в безконечната война срещу франджите. Често смъртно пиян, готов, подобно на тях, да използва всяка жестокост и всяко коварство, за да постигне целите си, Зинки също воюва с по-голямо ожесточение срещу мюсюлманите, отколкото срещу франджите. При тържественото му влизане на 18 юни 1128 година в Алеп, онова, което се знае за него, не е никак обнадеждаващо. Славата си дължи главно на потушаването предишната година на бунта на багдадския халиф срещу селджукските му покровители. Добрият ал-Мустазхир умира през 1118 година и оставя престола на сина си ал-Мустаршид-биллах, двадесет и петгодишен младеж, синеок, риж, с лице обсипано с лунички, който има амбицията да възвърне славната традиция на първите абасидски владетели. Моментът изглежда подходящ, тъй като султан Мохамед току-що е издъхнал и според обичая започва война за наследството му. Младият халиф са възползва от това, за да поеме лично в ръце командването на войските си, нещо невиждано от два века насам. Талантлив оратор, ал-Мустаршид събира на своя страна населението на столицата.